Дали някой изобщо ще забележи, ако изчезна от лицето на земята, питаше се от години. Щеше ли някой да го е грижа?
Уил, помисли си и милото му лице сякаш проблесна в предното стъкло. Уил би забелязал. Уил би го било грижа. Тя докосна устата си и отново почувства меката му целувка, нежния му допир.
Точно там е проблемът, даде си сметка Сузи и спря колата до тротоара пред салон „Заложна къща“, втренчена в оригиналната табела „Изкупуваме злато“, подсилваща преднамерено бедняшкия външен вид на клуба. Уил бе прекалено мил, прекалено нежен. Меките му, търпеливи целувки й подсказваха, че е неспособен на умишлена жестокост, че не би бил в състояние никога да убие друго човешко същество.
Том бе съвсем друга работа. Жестокостта му прилягаше като втора кожа. Тя без усилие течеше във вените му, съпроводена с равни дози ярост и наглост. Сам си търсеше боя. Освен това имаше пистолет.
Но макар да знаеше, че за Том не би било проблем да отнеме нечий живот, тя също така трябваше да признае, че е откачалник, както каза Уил. Не би могла да разчита той да свърши необходимото, без да се забърка с него или пък да му позволи да поиска твърде много в отплата.
А тя не бе склонна да замени един психопат с друг.
Което означаваше, че остава само Джеф.
С нахаканите си приказки, цинизма и не чак толкова много ум, колкото сам си въобразяваше, Джеф бе именно човекът, който Сузи търсеше. Едва ли не болезнено горделив със сексуалната си мощ, той също така страдаше и от наранена гордост. Отчаяно се стремеше да се докаже — пред жените, пред мъжете, но най-вече пред самия себе си. Фалшивото перчене на повърхността трудно прикриваше уплашеното малко момче вътре. А уплашените малки момченца можеха лесно да бъдат манипулирани.
Мога ли да го направя, запита се Сузи, докато наблюдаваше как една двойка тъмнокоси мъж и жена минават прегърнати покрай нея на зигзаг. Мъжът бе поне с една глава по-висок от жената и може би с двайсет години по-млад. Спряха на ъгъла, младежът се пресегна и хвана задника на жената през жарсената рокля в ярки цветове. Тя отметна глава назад между лопатките на раменете си и се разсмя, а мъжът покри оголилия се врат с целувки.
Кой кой ли използва, зачуди се тя.
Кой кого използва, би я поправил Дейв.
Сузи простена, дълго и звучно.
Да, мога да го направя, реши в същия този момент, отвори прозореца на колата и вдиша втурналия се насреща й топъл и влажен въздух. Можеше да използва както Джеф, така и Том, така и Уил — по дяволите, можеше и тримата да използва, ако се наложи да й помогнат да се отърве от Дейв. Отдалечи колата от бордюра и ускори надолу по улицата по посока на 1–95.
Оставаха само два въпроса: кога и как?
— Добре, Нора. Единият крак пред другия, не толкова разкрачено, точно така. Дръж гърба си изправен. Добре. А сега, клекове. По десет на всяка страна.
— Мразя клековете.
— Зная — каза Джеф и погледна към часовника на стената срещу огледалата. Беше почти четири часа. Дали Сузи бе все още с Уил в апартамента му? Случило ли се бе нещо помежду им?