— Няма полза от тях — хленчеше Нора Стюарт.
Още пет минути и ще ми се махне от главата — каза си Джеф, молейки се за търпение. Нора бе една от най-неприятните му клиентки, стара брантия с крушовидна форма, вечно оплакваща се за нещо: в стаята било прекалено топло, музиката твърде вулгарна, упражненията много трудни.
— Повярвай ми, клековете са много полезни за седалищните мускули — увери я той. Спомни си как Сузи бе застанала до рецепцията, как го бе гледала в пекарната.
Мислиш, че съм тук заради теб? — бе попитала тя.
Дяволски вярно. Достатъчно добре познаваше жените, за да знае кога проявяват интерес. Сузи определено проявяваше. И независимо какво казваше или отричаше, интересът й не бе към Уил.
Нора Стюарт превъртя тежко гримираните си кафяви очи към тавана, големите й червени устни се провесиха към брадичката в ярко изразена гримаса. Неестествено черната й коса бе провиснала над заоблените рамене, правейки ясно видима всяка една от четирийсет и трите й години.
— Ако проклетите клекове са толкова полезни, как така задникът ми продължава да стига на шейсет сантиметра от земята?
— Но това е с трийсет по-нагоре от преди — отговори Джеф, надявайки се да я разсмее.
— Това смешно ли трябваше да бъде? — попита вместо това Нора с ръце на бедрата. — Лари, струва ми се, че току-що ме обидиха. — По тона й не можеше да се разбере шегува ли се или не. Майтап на квадрат, обичаше да казва сестра му.
Лари се обърна от мястото си в другия край на салона, където слагаше две деветкилограмови стоманени тежести на 45-килограмова щанга. Той измъкна слушалката на ай–пода от ухото си.
— Съжалявам. Проблем ли има?
— Не зная — каза Нора, гледайки към Джеф. — Има ли?
— Какво ще кажеш да пропуснем клековете днес? — попита той.
— Добра идея. От клекове клечо не се става. — Нора се разсмя на собствената си шега.
Още се кикотеше, когато той метна на пода едно кече и й каза да легне по гръб.
— Какво? Това ли е всичко? Вече ще ме разтягаш? — попита Нора. — Свършихме ли?
— Четири часът е.
— Е, и? До три и десет не бяхме почнали.
— Понеже ти закъсня с десет минути.
— Казах ти — нищо не можеше да се направи.
— Разбирам, но ме чака друг клиент. — Джеф посочи към Джонатан Кеслър, който вече загряваше на пътечката.
— Плащам много пари за тези часове.
— Оценявам го.
— Не мисля.
— Проблем ли има? — отново попита Лари, приближавайки се полека.
— Искам да направя промяна — заяви Нора. — От следващата седмица предпочитам ти да си ми треньор.
Лари погледна от Нора към Джеф и пак към Нора.
— Случило ли се е нещо?
— Просто не си пасваме — каза тя.
Лари кимна разбиращо и се усмихна.
— Говори с Мелиса. Тя има програмата ми. Сигурен съм, че ще уредим нещо. — Когато обърна очи към Джеф, усмивката му се бе стопила. — Ще поговорим по-късно — каза той.
15.
— Говори ли ви се за това? — попита Кристин, приведена над бара, изложила на показ щедрото си деколте. Голям бюст, съчувствен слушател — обикновено печеливша комбинация, гарантираща достоен бакшиш. И все пак мъжът на средна възраст, седнал на края на бара, стиснал чашата си с малцово уиски, изглеждаше странно безразличен.
— Хм-м? — отговори, без да вдига очи. Беше с бледа кожа, оплешивяващ и се потеше под бледосинята си риза. От почти цял час седеше на бара, унило подпрял бледа брадичка на нервните си длани.
— Помислих си, че може да искате да допълним това питие — каза Кристин.
— Добра идея. — Той си подаде чашата, без да вдига глава.
— Някакви специални желания?
— Каквото и да е — каза мъжът.
Кристин взе бутилка „Кънейдиън клъб“ от стъклената етажерка и наля още едно питие на мъжа, сипвайки му малко повече. Горкият, помисли си тя. По всичко личи, че има нужда. Напълни една чинийка с фъстъци и я побутна към него.
— Всичко наред ли е?
Мъжът премести поглед от фъстъците към фалшивия „Ролекс“ на китката си.
— Колко показва вашият?
Кристин си погледна часовника, стар „Булова“, който носеше вече повече от десет години.
— Шест и пет.
— И моят показва толкова.
— Някой закъснява?
— На някого са му вързали тенекия — отговори той и очите му потърсиха нейните.
Кристин му отправи най-съчувствената си усмивка.