— В колко часа трябваше да се срещнете?
— В пет и половина.
— Е, не се е забавила чак толкова. Може да е попаднала в задръстване. Или не успява да си намери място да паркира.
— Или няма да дойде — каза мъжът.
— Опитахте ли да й се обадите?
— Оставих три съобщения.
Входната врата се отвори и вътре влезе красива жена с дълга червена коса. Бе около трийсетгодишна, висока и слаба, обута в черни сатенени шорти и високи до бедрото черни кожени ботуши.
— Това тя ли е? — прошепна Кристин, като се стараеше да не изглежда прекалено изненадана.
— Господи, надявам се — каза мъжът, глътна корем и се накани да се изправи, когато вратата се отвори отново и един къдрокос мъж със слаби бедра и лукава усмивчица плъзна ръка около кръста на червенокосата, след което я целуна силно по устата. Смеейки се, те тръгнаха с долепени бедра към една маса в дъното. — Май не е тя. — Мъжът седна отново и отпусна корема си над сивите панталони.
— Не знаете ли как изглежда?
— Запознахме се в Интернет — призна той. — Казва се Джанет. От месеци си разменяме имейли. Това трябваше да е първата ни среща.
— Все още може да се появи.
— М-не. Няма да дойде. Аз съм идиот.
— Не сте идиот — възрази Кристин. Да, такъв си, помисли си тя. — Как се казвате?
— Майк. — Той се помъчи да се усмихне. — Тя ме нарича Мики.
Кристин погледна към входа с желанието вратата да се отвори и Джанет да се появи, озъртайки се за своя Мики. Но вратата си оставаше плътно затворена.
— Съжалявам — каза тя, след като мина още една минута.
Майк сви рамене, сякаш казваше: Какво да се прави?
Половин час по-късно барът бе почнал да се пълни, но Джанет все още я нямаше. Кристин наля на Майк нова чаша с уиски. „От мен“ — тъкмо се канеше да му каже, когато вратата се отвори и към бара тръгна една стилно облечена жена на средна възраст с цветни кичури и очила с рогови рамки.
— Може ли един джин с тоник, моля?
— Чудя се, дали случайно не се казвате Джанет? — с надежда попита Кристин.
— Не — отговори жената. — Аз съм Бренда. Защо — на Джанет ли ви приличам?
— Просто една игричка, която понякога сама си играя — каза Кристин и се опита да направи знак с очи на Майк.
— Джин с тоник, веднага.
— Ще седна ей там — Бренда посочи една близка маса.
— Е, какво мислите? — Кристин попита Майк веднага, щом жената се отдалечи.
— За кое какво мисля?
— За Бренда — каза Кристин и наля джин „Бийфийтър“ в една чаша.
— В какъв смисъл?
Кристин превъртя очи. Мъжете наистина ли са толкова непохватни?
— Вие сте сам. И тя е сама. Изглежда много мила. — Добави нужното количество тоник към бистрата течност.
— Бихте могли да й занесете това…
Мъжът погледна по посока на Бренда, без да вдига глава.
— Не проявявам интерес.
— Защо не?
— Не е мой тип.
— Защо? — повтори Кристин.
— Твърде стара е за мен.
— Твърде стара? Какво говорите? Вие на колко сте години?
— На четирийсет и шест.
— Тогава? Тя не може да е на повече от четирийсет.
— За мен е прекалено стара — повтори мъжът. — Границата ми е трийсет и пет. Освен това, трудно може да се нарече красавица. — И се пресегна за чашата си с уиски.
Ти майтап ли си правиш с мен? — мълком възкликна Кристин. Поглеждал ли си се наскоро в огледалото? Какво им става на мъжете, зачуди се тя. Да не би да бяха вътрешно програмирани да виждат само онова, което им се иска?
— Дванайсет долара дотук — наежи се тя.
Мъжът побутна двайсетдоларова банкнота върху тезгяха.
— Върнете ми шест — каза той.
Сметкаджия, помисли си Кристин, отброявайки шест еднодоларови банкноти. И като си помисля, че ми стана мъчно за тази невестулка. Тя даде джина на Бренда на една минаваща наблизо сервитьорка.
— На трета маса.
— И така — Майк надигна чашата си. — До колко часа работите?
— Затваряме в два часа.
— Това е малко късничко за мен. Мислиш ли, че можеш да се откъснеш по-рано?
— Какво?
— Попитах, дали не можеш да си тръгнеш по-рано.
— И защо да го правя? — сваля ли ме, зачуди се Кристин с гадно чувство в стомаха. Ето какво става, когато си мил с хората, помисли си тя.
— Хрумна ми, че бихме могли да хапнем по-късно някъде.