— Аз пък наистина имам приятел фотограф. — Дейв й намигна.
Кристин се засмя.
— Честна скаутска. Казва се Питър Лейтън. Мисля, че е доста известен.
Кристин поклати глава.
— Не бих казала, че съм го чувала някога.
— Работи в модата и списанията. Трябва да се запознаете с него.
— Сигурно.
— Мога да уредя нещо, ако искаш.
— Не мисля.
— Хей, Кристин — провикна се отново мъжът в края на бара. — Чувстваме се малко пренебрегнати тук.
— Идвам — подвикна тя.
— Не те занасям — каза Дейв, пресегна се и покри дланта й със своята. — Аз съм доктор, помниш ли? А докторите никога не лъжат.
Кристин усети неприятно напрежение да протича от пръстите му към нейните. Тя не направи опит да освободи ръката си.
— Наистина ли имате приятел фотограф?
— Кълна се.
— Недейте. На майка ви не би й харесало.
— Но теб би харесала. Би ми казала: „Дейв, това момиче е същинска фурия. Не я изпускай“.
— Аз имам приятел — заяви отново Кристин.
Дейв се засмя.
— Ето визитката ми. Обади ми се, ако обстоятелствата се променят.
16.
— Казвам ти, човече. Не е вкарал гол. — Том си дръпна силно от цигарата, после се захили, дълго и силно, по телефона.
— Ти си луд — тутакси отвърна Джеф. — Как може да не е вкарал? Лично му я доставих, опакована като подарък, за Бога. Само дето не ги завих в леглото.
— Не е вкарал.
Секунда мълчание. После:
— Как разбра?
Том изреди подробностите от деня, включително сблъсъка си с Лейни в салона на Донатело и последвалото посещение в апартамента на Джеф.
— Май съм довтасал баш навреме — заяви самодоволно.
— В такъв случай, слава на тебе, Томи, момчето ми. Ти спаси нашия ден.
— Да не говорим за стоте долара.
— Все още можеш да ги загубиш — възрази Джеф. — По всичко личи, че големият брат се завръща в играта.
Том насила изтръгна нов смях от гърлото си. Напълно в стила на Джеф бе да завърти нещата изцяло около себе си, да сведе неговият момент слава в обикновена смешка и същевременно да отдалечи шансовете на самия Том със Сузи. Не, не да ги отдалечи. Да ги анулира. Да ги анулира напълно и завинаги. Сякаш вероятността Том да успее по отношение на нея бе прекалено абсурдна, дори да се разглежда. Даже по-лошо — сякаш въобще и не му бе минавала през ума. Големият брат се завръщаше в играта, в края на краищата. Нямаше нужда другите изобщо да си правят труда да се показват.
— Защо толкова се забави да вдигнеш телефона? — попита Том, за да прикрие раздразнението си.
— Помислих, че може пак да е сестра ми — отговори Джеф. — Опитва се да ме накара да се прибера и да видя майка ми, преди да умре.
— Ще го направиш ли?
— Не зная — призна след малко Джеф.
— Не й позволявай да ти натрапва някаква вина, човече — каза Том. — Няма за какво да се чувстваш виновен.
— Зная.
— Тя те изостави, човече. Даде те заложник на Злата вещица от запада.
— Явно иска да се извини.
— Глупости. Иска само да те види, за да се почувства по-добре, преди да умре.
— И това го зная.
— Тя е на път за ада, човече. Пътят, застлан с рози. Какво означава това, впрочем?
Джеф се засмя.
— Да пукна, ако зная.
— Жени — изсумтя Том, дръпна от цигарата и издуха голям балон дим, който се изви над главата му като гневен облак. — Почакай така. Трябва да отворя прозореца.
— Какъв прозорец? Къде си?
— В колата ми. — Том си дръпна за последно, отвори прозореца и хвърли горящия фас на земята.
— Не чувам никакво движение.
— Понеже няма такова.
— Къде си?
Том едва не се разхили на подозрителността в гласа на Джеф.
— Никъде по-специално.
— Моля те, кажи ми, че вече не преследваш Лейни.
— Вече не преследвам Лейни — послушно повтори Том.
— Добро момче.
— Не ми се налага — добави Том.
— Какво означава това?
Том сви рамене.
— Означава, че зная къде е. Тя и децата са при родителите й — продължи без подкана. — Кучката се прибра преди около час. И оттогава не се е появявала. Сега сигурно си довършват вечерята.
Отново мълчание. После:
— Паркирал си пред къщата им — заключи Джеф.
Том си представи как Джеф клати невярващо глава.
— Не — захили се той. — Паркирал съм три къщи по-надолу.