Джеф поклати глава.
— Сигурно е прекалено засрамен, за да се показва.
— Защо да е засрамен?
Джеф се приведе напред и понижи глас до шепот.
— ’Щото нищо не се е случило между него и Сузи Нара, затова. — Той се разхили. — Можеш ли да си представиш? Хем за втори път се цели!
— Откъде знаеш, че нищо не се е случило?
— Защото Том им се е натресъл.
— Прекъснал ги е?
— Явно не е имало нищо за прекъсване. Можеш ли да повярваш? — повтори той и пробяга с поглед през почти празното помещение. — Няма много хора тази нощ — отбеляза той.
— Понеделник е — отвърна Кристин. — Въпреки че малко по-рано беше доста пълно. — Тя докосна визитката в страничния джоб на прилепналата си черна пола и се запита, дали да я покаже на Джеф. „Д-р Дейв Бигълоу, рентгенолог, болница «Маями Дженерал»“. Как ли щеше да реагира Джеф? Дали щеше да остане безразличен или щеше малко да се стресне? А тя това ли искаше — да го постресне? И ако е така, колко? Той вече знаеше, че другите мъже я намират за привлекателна. Обожаваше да му разказва истории за онези, които я сваляха, а тя отблъскваше почти всяка нощ и изхвърляше в кошчето обнадеждаващите им визитки.
Само че тази не бе изхвърлила.
Защо ли?
Дали наистина мислеше да му се обади?
Как щеше да реагира Джеф на това?
— Какво ще пиеш? — попита тя.
— Дай ми една наливна „Милър“. — Джеф се засмя. — Не мога да повярвам, че отново е пропуснал да вкара гол.
Още се кискаше, когато десетина минути по-късно Уил влезе.
— Виж ти, виж ти. Непобеждаваният герой най-накрая се появява — каза Джеф и надигна чашата си. — Дай на човека питие, Криси. Изглежда, че има нужда от течности.
— „Милър“ наливна — поръча Уил на Кристин.
— Браво, момче. Добре. И така, давай. Подробности.
— Знаеш какво се случи — сприхаво отвърна Уил. — Сигурен съм, че Том не е имал търпение да ти разкаже.
— Зная какво не се е случило. Отново — подчерта Джеф. — Онова, което не зная, е защо.
— Не всички сме като теб, Джеф — каза Уил на брат си. — Някои от нас предпочетат да я карат по-бавно.
— Едно нещо е бавно. Друго е глупаво.
— Добре ли си? — попита Кристин и подаде бирата на Уил.
— Добре съм. Честно. Беше чудесен следобед.
— Чудесен следобед? — невярващо повтори Джеф. — За какво говориш? Кой, по дяволите, казва „Беше чудесен следобед“?
— Хора като мен — отговори Уил. — Наречи ме луд, но какво лошо има, ако първо опознаеш някого?
— Ти си луд — потвърди Джеф.
— Аз мисля, че е мило — обади се Кристин.
— Точно сега Сузи е много уязвима — обясни Уил. — Не би било честно да се възползвам от…
— На кой му пука, дали е честно? — възрази Джеф. — Какво ти става? Господи, нищо чудно, че Ейми те е зарязала.
Уил вдигна чашата си и изпи половината бира наведнъж.
— Джеф — предупреди го Кристин. — По-полека.
— Няма нищо — каза Уил. — Не е нещо, което сам да не съм си повтарял милион пъти.
— Трябва да улавяш момента, братле. Колко такива шанса мислиш, че ще имаш?
— Предполагам, че просто ще трябва да почакаме и да видим.
— Сигурно — съгласи се Джеф и погледна към входа. — Дали случайно не си виждал Том наоколо?
— Не и от следобеда насам. — Уил си помисли, че дори и никога вече да не видеше Том, пак нямаше да е достатъчно. — Този ненормалник каза ли ти, че ме заплаши с пистолет?
— Какво е направил? — ахна Кристин. — Джеф, наистина трябва да направиш нещо с него.
— И какво точно искаш да направя? — сопна се Джеф.
Кристин сви рамене и вдигна длани във въздуха в знак на поражение.
— Ели се обади — предпазливо подхвана темата Уил. — Каза, че говорила с тебе да се върнеш вкъщи…
— Не започвай — предупреди го Джеф.
— Не започвам. Просто…
— Недей — повтори Джеф.
Уил изпи остатъка от бирата си и направи знак на Кристин за още една.
— Извинявай — каза на Джеф. — Би трябвало да си гледам собствената работа.
— А аз не биваше да дрънкам за Ейми.
Уил кимна, но си помисли, че Джеф бе прав за нея. Може би, ако не беше толкова мил с Ейми, ако не проявяваше такова проклето уважение, ако бе повече мъж, ако бе уловил момента, ако действаше с повече натиск, ако беше повече като Джеф, тя навярно нямаше да го зареже заради друг.
— Хей. По-полека с тази бира — предупреди го Кристин.