— Чудесно. Аз ще карам твоята кола — каза Джеф. — Уил, ти можеш да караш моята.
— Мен ме устройва.
— Добре, сега какво ще кажеш на ченгетата? — Джеф попита Том.
— Че съжалявам и че ще бъда добро момченце — отговори той.
— Ще стоиш ли настрани от жена си? — попита няколко секунди по-късно полицаят, който го бе довел.
— Няма да я докосна и с триметров прът.
— Добре — каза полицаят. — Защото, според мен, първата й работа на сутринта ще бъде да поиска ограничителна заповед срещу теб.
— Мамка му, какво…
— Том — предупреди го Джеф.
— Както и родителите й. А щом веднъж го направят, ръцете ни са вързани. Ще трябва да те арестуваме, ако само се доближиш до тях.
Копелета…
— Виж — каза полицаят. — Разбирам раздразнението ти. Наистина. И моята бивша ми стовари същите лайна. Обаче нищо не можеш да направиш, освен да влошиш нещата. Повярвай ми.
— Повярвай ми — повтори Том. — Защо хората не спират да повтарят това?
— Готов ли си? — попита Джеф.
Том се пресегна към списанието, което бе разглеждал преди появата на Джеф.
— Имате ли нещо против да взема това? — попита той. — Тъкмо бях започнал да чета една статия…
— Моля.
— Благодаря.
— И не се забърквай в неприятности — подвикна полицаят, докато минаваха край рецепцията в главното фоайе към изхода. Една полицайка се усмихна на Джеф.
Веднага, щом се озоваха на паркинга, Том пусна списанието в близкото кошче.
— Защо го направи? — попита Уил.
— Това е шибано природонаучно списание — изсумтя Том. — И като стана дума, знаеш ли, че броненосците във Флорида страдат от амок?
Джеф се захили.
— Скачай в колата, драко, докато сам не съм те върнал обратно. — Той подхвърли ключовете от колата си на Уил. — Знаеш ли как да стигнеш до вкъщи?
— Нямам идея — заяви Уил.
— Той е безидеен — каза Том и се плъзна на седалката до шофьора в собствената си кола.
— Добре, карай след мен. — Джеф седна зад волана в Импалата на Том и запали. — Мамка му. Знаеш ли, че почти нямаш гориво?
— Не беше моя идея да идвам чак тук. — Том се разхили и не спря, докато Джеф излизаше на заден от тесния паркинг и завиваше по тъмната улица.
— Мислиш, че това е смешно, така ли? — попита Джеф почти задушавайки се от застоялия мирис на цигарен дим. Той свали стъклото на прозореца.
— И ти щеше да си мислиш, че е смешно, човече, ако знаеше какво правя.
— И какво е то?
— Спри колата за момент и ще ти покажа.
— Какво?
— Казвам ти — спри колата.
Джеф спря колата на Том на една пресечка от управлението. Уил тутакси паркира зад тях.
— Нещо не е наред ли? — попита той, като се приближи пеш.
— Погледни под седалката, човече — каза Том на Джеф.
— Какво?
— Погледни под седалката.
Джеф провря ръка под шофьорската седалка и почна да тършува, докато не се натъкна на нещо твърдо и студено. Когато измъкна ръката си, пръстите му стискаха дулото на пистолет.
— Мамка му — възкликна Уил и почувства, че му се повдига.
— Колко яко! — провикна се Том. — Тъпите ченгета ми карат колата по целия път дотук. И дори не я претърсват. Нямат заповед, предполагам. Как ти се струва? Тъпи фашисти.
— Не мога да повярвам — каза Уил. Краката му започваха да се тресат от страх и облекчение едновременно. — Ще ни вкараш всичките в затвора, тъпо копеле.
— Връщай се в колата, Уил — каза му Джеф. — Ще се срещнем в апартамента. — И пусна оръжието в скута си.
— Дай ми го — Том се пресегна.
Джеф му отклони ръката.
— Кой каквото си намери, негово си е — изрецитира той.
Кристин ги чакаше на вратата на апартамента.
— Какво правиш вкъщи? — попита я Джеф, когато тримата мъже влязоха. Той си погледна часовника. Беше преди единайсет часа.
Кристин проследи движението на ръката му.
— Нямаше навалица. Джо каза, че мога да си тръгна по-рано. Това пистолет ли е? — изрече тя на един дъх.
Джеф й го подаде.
— Скрий го някъде — каза, без да й дава обяснения.
— Хей — възрази Том. — Мой си е.
— Не и докато не се научиш на малко самоконтрол.
Том се пльосна на бежовия кожен фотьойл, на който седеше по-рано през деня.
— Голяма работа. Можеш да го задържиш. Имам и други.
Уил отиде в кухнята, наля си чаша вода и я пресуши на един дъх.