— Някой ще ми каже ли какво се случи? — попита Кристин, местейки поглед от пистолета в ръцете си към Джеф.
— Позволи на мен — каза Том и набързо изреди подробностите от последните дванайсет часа. — Знаеш ли, че действително съществува такова нещо като летяща катерица, макар те да не летят наистина, а по-скоро се плъзгат посредством една кожна ципа, раздуваща се над тялото им? — Той се засмя.
— За какво говори, по дяволите? — Кристин попита Уил, който тъкмо влезе отново в стаята.
Уил сви рамене. Чувстваше слабост и приседна на дивана.
— Вярно е — каза Том. — Прочетох го в „Природонаучен алманах“. Някой иска ли бира?
— Барът е затворен — съобщи Кристин. — Виж, Том, имал си доста напрегнат ден. Мисля, че трябва да си идеш вкъщи и добре да се наспиш.
Том неохотно се изправи на крака.
— Наистина ли няма да ми върнете пистолета? — Той протегна ръка към Кристин.
— Няма начин — Джеф застана между тях.
— А-ах — изстена Том. — А тази нощ наистина ми се искаше да убия някого.
— Просто стой настрани от Лейни — предупреди го Джеф.
— Какво ще кажеш да убием добрия доктор вместо това?
— Какво? — едновременно попитаха Джеф и Уил.
— Какво? — попита и Кристин само миг след тях.
— Сузи Нара си има съпруг. Явно е някаква голяма клечка, доктор в „Маями Дженерал“.
— Името му случайно да не е Дейв Бигълоу? — попита Кристин и тримата мъже обърнаха глави към нея. Тя със затаен дъх бръкна в джоба на късата си черна пола и измъкна визитката на Дейв.
— Откъде взе това? — попита Джеф, взе картичката и набързо я разгледа.
— Той беше в бара тази нощ — обясни Кристин, усещайки пулса си да се ускорява. — Сваляше ме.
— Нагло копеле — процеди Джеф и смачка визитката на Дейв в гневния си юмрук. — Можеш ли да повярваш?
— Но откъде е разбрал…? — започна Кристин.
— Онзи ден при колата той спомена „Дивата зона“. Сигурно Сузи му е казала — отговори Джеф.
— Сигурно й го е измъкнал с бой — добави Уил.
— Лайно такова — каза Том. — Трябва още сега да отидем там и да убием копелето. Точно, както ни помоли Сузи.
— Какво? — в един глас възкликнаха Джеф и Кристин.
— Тя не го каза насериозно — побърза да се намеси Уил.
— Позволи ми да не се съглася — възрази Том. — Мисля, че беше дяволски сериозна. Хайде. Можем да се обзаложим. Който стреля пръв, печели опечалената вдовица. Какво ще кажете?
— Ще кажа да си вървиш вкъщи, Том — заяви Джеф.
— Идеален план. Отиваме там, гръмваме копелето, а Сузи е толкова благодарна, че се чука и с трима ни. И с теб, ако проявяваш интерес — предложи той на Кристин.
— Иди си вкъщи, Том — подкани го и Кристин.
— Ще си помислите ли поне?
Джеф го изпрати до вратата. Ама че нахалство, мислеше си той. Какво се опитваше да докаже наглото копеле? Че е най-голямата работа? Че не можеш да се забъркваш с него без последствия? Е, ако добрият доктор иска последствия, последствия и ще получи. Джеф преметна ръка през рамото на Том.
— Аз ще си помисля — каза той.
18.
Джеф спеше и сънуваше Афганистан, когато телефонът звънна. Отначало подсъзнанието му възприе звъна като свистене на куршум край ухото му и той простена, сниши се в леглото и зарови глава под възглавницата. Наблизо избухна ракета и той чу гласа на Том да издава заповед за атака. Зад затворените си клепачи се видя как грабва пушката и хуква към врага, макар че кой, по дяволите, знаеше къде бе врагът. Можеше да са навсякъде, за Бога, имаше толкова много проклети пещери, а земята бе тъй пуста, камениста, толкова дяволски чужда, че като нищо можеха да са и на луната. Куршумите не спираха да прелитат, ракетите също продължаваха да експлодират навсякъде около него, войници крещяха, някои от болка, други от прилив на чист адреналин, адът се разтваряше, после изведнъж някой хукна право насреща му, Джеф почна да стреля, произвеждаше колкото се може повече изстрели, колкото се може по-бързо, но въпреки че предницата на бялото му яке бе подгизнала от кръв, той продължаваше да се носи към него, Джеф също не спираше да стреля докато най-после мъжът се запрепъва назад и се строполи на земята с разперени ръце и крака, а Джеф се приближи подритна стетоскопа, увит като змия около врата му и без да поглежда втренчените в него очи, молещи за милост, застреля д-р Дейв Бигълоу право в сърцето.