— Джеф — повика го глас някъде до него.
Той вдигна пушката си, завъртя се и изстреля още един откос куршуми, които изтрещяха срещу утринното небе. Надзърна в тъмнината. Там нямаше никого.
— Джеф — чу се отново гласът.
Усети как нещо остро го пронизва отстрани. Щик, помисли си, сграбчи го и го изви силно.
— Хей — проплака гласът. — Боли ме. Какво правиш? Пусни ме.
Джеф разтвори дланта си.
Отвори очи и видя Кристин да разтрива пръстите си.
— Няма ли да вдигнеш телефона?
Замаян, той се пресегна за телефона до леглото, умът му едва почваше да осъзнава какво става. Не беше в Афганистан; беше си в апартамента; не тичаше из непознат вражески терен; лежеше в удобното си топло легло. Никой не стреляше по него и той не бе застрелял никого. Чуваше се само неспирното звънене на проклетия телефон. Колко ли е часът, запита се и докато вдигаше слушалката, погледна часовника на нощното шкафче. Шест и половина сутринта, за Бога. Кой звъни в шест и половина сутринта, освен ако не иска да съобщи лоши новини?
Ели, помисли си, още докато поднасяше слушалката към ухото си. Обажда се да каже, че майка им е починала.
— Ало — изрече предпазливо, усещайки как в него неочаквано се надигна тъга, а очите му да се напълниха със сълзи. Трябваше да отида да я видя, каза си. Трябваше да отиде да се сбогува. Тя бе негова майка, в крайна сметка. Независимо от всичко. — Ало — произнесе отново, чувствайки каменната тишина отсреща остра като меч.
Кристин се надигна на лакти и се втренчи в него през полуспуснати клепачи.
— Кой е?
— Ало? — повтори той.
— Затвори — посъветва го Кристин, отпусна се пак и затвори очи, мъчейки се да си върне съня. — Сигурно някое хлапе си играе.
— Какво? — чу Джеф да пита и тъкмо щеше да повтори думите си, когато осъзна, че той не говореше на нея. — О. Добре. Разбира се — каза той. — Да, предполагам, че мога да го направя. Разбира се. Добре. — После затвори телефона и спусна краката си от леглото.
— Какво става? — попита тя.
— Трябва да вървя.
— Какво искаш да кажеш? Едва шест и половина е. — Тя проследи с поглед как той отива към банята и отваря вратата. — Кой беше на телефона?
— Лари. Имал махмурлук. Помоли ме да поема клиента му в седем часа.
— Мислех, че Лари не пие — каза Кристин.
— Предполагам, че не го прави често. Както и да е, казах, че ще отида. — Джеф прекоси тесния коридор, влезе в банята и затвори след себе си.
Няколко секунди по-късно Кристин чу душа. Поколеба се дали да не стане, да налее на Джеф чаша портокалов сок и може би даже да му направи закуска, но бързо се отказа. Джеф трябваше да побърза, за да стигне до салона преди седем часа, пък и кой има апетит толкова рано сутринта? След няколко минути го чу да си мие зъбите, а после и тихото бръмчене на електрическата му самобръсначка. След още няколко минути той се върна в спалнята и приятната миризма на прясно изкъпаното му тяло изпълни стаята като нежна мъгла. Усети го да ходи на пръсти покрай леглото и отвори очи само толкова, колкото да види как нахлузва дънките, които бе носил през последните няколко дни, само за да ги събуе набързо и да ги пусне на пода, след което отвори гардероба и измъкна друг чифт. Обу ги, напъха се в чиста черна тениска, пъхна мобилния си телефон в задния джоб, заобиколи от другата страна на леглото и се надвеси над нея. Кристин си помисли, че ще я целуне за довиждане и леко изви тялото си към него, но вниманието му бе насочено към нощното шкафче до нея. Видя го как отваря най-горното чекмедже и пъха пръсти вътре.
— Какво правиш? — сънено измърмори тя и се сети за пистолета на Том, скрит в дъното на чекмеджето. Това ли търсеше?
— Нищо. Всичко е наред — прошепна той. Дъхът му ухаеше на паста за зъби и вода за уста. Затвори чекмеджето и се изправи. — Извинявай, ако съм те разбудил.
— Не си.
— Заспивай пак.
— Ще ми се обадиш ли по-късно?
— Със сигурност. — Джеф се отправи към коридора. — Приятен ден.
— И на теб. — Кристин почака Джеф да излезе, тогава седна в леглото, борейки се с желанието си да провери съдържанието на чекмеджето. Искаше ли наистина да знае, дали пистолетът все още е там? Колкото по-малко зная, толкова по-добре за всички, реши тя, заслушана в разговора на Джеф с брат му в другата стая.
— Кой се обади толкова дяволски рано? — с дрезгав от съня глас питаше Уил. Представи си го как седи на дивана, гол до кръста, с усукано около тялото си одеяло, а косата му е очарователно разчорлена.