— Много добре, странният случай става още по-странен — каза съдия Абът. — Ще насоча делата ви за разглеждане от голямо жури. Ако бъде предявено обвинение, ще бъдете осведомени за датата, когато трябва да се явите пред съда. Някакви въпроси, господин Сарано?
— Не, господин съдия.
Милс Рийди реши да се включи в играта.
— Господин съдия, моля да бъде определена гаранция за двамата обвиняеми.
Фил изсумтя с досада, а съдия Абът видимо се изненада и попита:
— Защо?
— Очевидно обвиняемите използват различна самоличност, а това може да означава, че има опасност да избягат. Внасянето на гаранция ще ги задължи да се явят пред съда, когато бъдат призовани.
— Господин Сарано? — попита Абът.
— Не се налага, господин съдия. Клиентите ми са били арестувани миналия петък и им е било наредено да се явят в съда днес в десет часа. Те ме наеха и пристигнахме петнайсет минути по-рано. Кажете им кога да дойдат и аз ще ги доведа.
Ще ни доведеш, ама друг път, помисли си Тод. Добре ме огледай, приятелю Ейб, защото повече няма да ме видиш.
Опасност да избягат, помисли си Марк. А защо да не изчезнат като дим от лицето на Земята? Ако си въобразяваш, че доброволно ще вляза в затвора, значи си луда.
— Третата обвиняема вече е напуснала страната, господин съдия — настоя госпожа Рийди. — Тези хора действат под чужда самоличност.
— На този етап наистина не виждам нужда от гаранция — отсече съдията. — Господин Сарано, клиентите ви съгласни ли са да останат във Вашингтон, докато случаят им бъде представен пред голямото жури?
Фил погледна към Марк, който сви рамене и каза:
— Разбира се, но трябва да посетя майка си в Доувър. Явно ще се наложи да почака.
— Баба ми в Болтимор е сериозно болна — додаде Тод, — но явно и това ще почака. Както разпореди съдът.
Лъжеха с такава лекота!
— Тези хора никъде няма да ходят, господин съдия — каза Сарано. — Плащането на гаранция е ненужен разход за тях.
Старият Ейб каза донякъде притеснено:
— Съгласен съм. Не виждам нужда от гаранция.
Госпожа Рийд продължи да го притиска:
— Господин съдия, може ли поне да поискаме да предадат паспортите си?
Марк се засмя и каза:
— Нямаме паспорти, господин съдия. Ние сме двама разорени бивши студенти по право.
Истинският му паспорт беше в джоба на джинсите му и умираше от желание да бъде използван. След час Марк щеше да си купи и фалшив за всеки случай.
Съдията вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Няма да има гаранция. Ще се срещна с вас двамата отново след около месец.
— Благодаря, господин съдия — каза Сарано.
Докато се отдалечаваха от съдийското място, Даръл Кромли мина през преградата с някакви документи в ръка и оповести силно:
— Извинете, че ви прекъсвам, господин съдия, но трябва да връча призовки на тези двамата. Това е копие от делото, което съм завел от името на клиента си Рамон Тейпър.
— Какви ги вършите, по дяволите? — попита Сарано.
— Съдя клиентите ви — отговори Кромли, доволен от вниманието.
Марк и Тод взеха копия от призовките и от делото и се оттеглиха на масата на защитата. Съдия Абът явно се забавляваше. От първия ред се надигна друг мъж и се провикна:
— Господин съдия, и аз трябва да им връча призовки. Представлявам „Кърбоу Пропъртис“. Тези двамата са престанали да плащат наема си през януари. — Той размаха още документи.
Сарано отиде да ги вземе. Четири реда зад човека от „Кърбоу“ се изправи възрастен мъж и каза:
— Господин съдия, аз наех този човек, Марк Апшоу, да представлява сина ми в дело за шофиране в нетрезво състояние и му платих хиляда долара, но той изчезна. Вече има издадена заповед за ареста на сина ми и освен това си искам парите.
Марк погледна човека, който изведнъж му се стори познат. Рамон Тейпър се заклатушка по централната пътека и се провикна с пълно гърло:
— Господин съдия, тези типова поеха случая ми и го прецакаха. Според мен трябва да влязат в затвора.
Униформен пристав се приближи към преградата и препречи пътя на Рамон. Съдия Абът удари с чукчето и нареди:
— Тишина в залата!
Фил Сарано погледна клиентите си и прошепна:
— Да се махаме от тук.
Тримата заобиколиха съдийското място и излязоха през страничната врата.
Четири месеца след като си купиха фалшивите шофьорски книжки и започнаха злополучното си приключение като адвокати, Марк и Тод се върнаха в автосервиза на любимия си фалшификатор, за да си купят и фалшиви паспорти.
Поредното престъпление, няма спор, но човекът наистина рекламираше фалшивите си паспорти онлайн заедно с още десетки видове „търговия с документи“. Устно им гарантира, че паспортите му ще заблудят всеки митничар и имиграционен служител по света. Тод за малко да го попита как ще ги компенсира, ако обещанието му не се изпълни. Да не трябваше да очакват, че ще се втурне към летището да се разправя с охраната? Не. Марк и Тод знаеха, че ако ги спипат, този тип няма да си вдигне телефона.