— Не разбирам…
— Няма значение — той насочи вниманието си към по-приятни неща. — Разкажи ми за Джо Рот. Ще излизате ли? Кога? Къде ще те води?
— Ами… никъде — отвърна Кетрин и се почувства ужасно от мисълта, че ще разочарова Финтан. — Не ме покани да излезем.
— Но нали ми каза, че имаш добра новина?
— Така е — насили се да се усмихне тя. — Направих онова, за което ме помоли. Усмихнах му се и говорих с него. Знам, че няма резултат, но вината не е моя.
Финтан замълча.
— Изпълних задачата ти — повтори Кетрин немощно.
— Не, това не върши работа — заяви Финтан недоволно. — Въобще не върши работа.
Сърцето й се сви и тя отново си помисли дали да остане приятелка на Финтан.
— Извини ли му се за обвинението в сексуален тормоз?
— Не, но…
— Как можеш да очакваш нещо да стане, след като не си изчистила проблема? — смъмри я Финтан. — Трябва да действаш, Кетрин Кейси!
— Какво да направя? — упорито попита тя. — Казаното си е казано.
— Извини му се!
— Не мога.
Идеята да отиде и да се извини на Джо й се стори абсурдна. Кетрин потрепери от ужас.
— Не можеш да се държиш с хората по този начин — искрено каза Финтан. — Постъпила си много лошо.
— Ти не беше там — раздразнено отвърна тя. — Джо не ме оставяше на мира и…
— Наистина ли имаше сексуален тормоз? — прекъсна я Финтан. — Щеше ли да си изгубиш работата, ако не направеше онова, което той иска?
— Не, но…
— Докосна ли те? Направи ли ти сексуални намеци?
— Да! — извика Кетрин енергично, като си припомни как Джо й бе казал, че харесва акцента й и я намира за прекрасна.
— Комплиментите не са сексуални намеци — отбеляза Финтан мрачно. — А и Джо се оттегли, щом го помоли, нали?
— Да, но беше нагъл — упорстваше Кетрин. — Постоянно… ми говореше.
— Чуй се само! Ти съвсем си се побъркала!
— И ме покани да обядваме поне четири пъти!
— Заравяш се все по-дълбоко! Ще откачиш повече и от майка си. Задачата ти е проста. Извиняваш му се, а после го каниш да пийнете. Дори и да откаже какво от това? Едно „не“ няма да те убие. Хайде, действай! Знаеш, че и ти го искаш — намигна й весело той.
— Не го искам — настоя тя.
— Искаш го. Познавам те. Ужасно си упорита. Не би му се усмихнала, ако не го искаше. Аз съм само катализаторът. И колкото и да мрънкаш срещу мен, имаш късмет, че се разболях, Кетрин Кейси.
Кетрин притеснено се опита да прецени дали Финтан се шегуваше.
— Болестта ми е дар божи за теб и любовния ти живот — засмя се Финтан.
— Как можеш да кажеш подобно нещо? — извика тя. — Ужасно грешиш. Усмихнах се на Джо Рот само за да ме оставиш на мира.
— Добре — жизнерадостно отвърна Финтан. — Щом разсъждаваш така, знай, че още не съм те оставил на мира.
Нямаше ли начин да се измъкне?
— Моля те, Кетрин — настоя Финтан. — Ти си единствената ми надежда. Със сигурност онази мекошава и страхлива глупачка Тара Бътлър няма да остави ужасния Томас. Ако искаш работата да бъде свършена, помоли надеждната Кетрин Кейси — тя няма да те разочарова.
Кетрин се усмихна гордо, преди да осъзнае, че Финтан бе затегнал още по-здраво примката около врата й.
— Променил си се — въздъхна тя. — Станал си ужасен манипулатор.
— Но ще опиташ, нали?
— Ще опитам.
— А сега ме виж добре, Кетрин — нареди Финтан. — Пред теб е един свободен и незает човек.
Свободен и незает човек извикваше представата за елегантни мъже, цигарета от слонова кост, чаши с мартини, яхти и луксозни коли. Кетрин се вгледа в измършавялото лице на приятеля си, в кръвясалите му очи и оредялата коса. Господи!
— Какво искаш да кажеш?
— Уволниха ме!
— Кой?
— Шефката ми, разбира се! Кой друг? Доктор Сингх ли?
— Имах предвид…
— Самата Кармела. Лично. Издокарана в скъп костюм и откачила от кокаин.
— Искаш да кажеш, че Кармела дойде в болницата и те уволни в леглото? Защо? Възможно ли е да те уволнят заради болестта ти?
— Кармела се притеснява, че ще създам лош имидж на компанията.
Внезапно Кетрин разбра.
— Мисли, че си болен от СПИН.
Финтан кимна.
— Това е толкова несправедливо — извика тя. — А аз си мислех, че хората в модния свят не са настроени срещу болните от СПИН.
— Е, може да ме е уволнила, защото не съм болен от СПИН — каза Финтан раздразнено. — Не знам — довърши той и стисна устни. После бунтарското му изражение се изпари, а долната му устна затрепери и очите му се изпълниха със сълзи.
— Какво ще стане с мен? — проплака Финтан. — Какво? И не говоря само за парите. Работих за нея осем години. Смятах я за приятелка. Твърдеше, че винаги може да разчита на мен. А сега ме изхвърли като боклук. Не съм искал да се разболявам, а и обичам работата си. Чувствам се толкова самотен и изоставен. Ако страдах от СПИН, поне щях да си имам компания. Щях да споделям мъката си с другите болни и заедно да шием пъстри одеяла.