— Защо не ми каза? Щях да дойда.
— Съжалявам! Съжалявам! Имах прекалено много проблеми. Може и да си забелязал. А и бездруго не беше особено забавно, защото и двамата говореха на шведски.
— Е, и?
— Съжалявам, Рави. Наистина.
— Ларс плака ли?
Тара се поколеба, после кимна.
— Олеле! А обеща ли да зареже жена си?
Тара се сви под обвинителния му поглед.
— Не разбирам шведски, но мисля, че да.
— А Лив каза ли му, че вече е прекалено късно?
Тара наведе засрамено глава.
— На всичкото отгоре не мога да гледам повторението в неделя — горчиво изхленчи Рави.
И двамата замълчаха.
— Да не си се скарала с Кетрин? — внезапно попита Рави.
— Защо питаш?
— Защото ежедневните ти телефонни разговори намаляха със седемнайсет процента от миналия петък. Теди дори направи програма, за да ги изчисли. Какво става?
— Нищо.
— Кажи ми. Няма да те разбера.
Какво облекчение бе да си с чудесен човек като Рави! Неочаквано нуждата й да говори стана неудържима. Тара отвори уста и изля всичко като водопад. Разказа му за смахнатата заплаха на Финтан, че ако не напусне Томас или не го накара да се ожени за нея, той ще умре напук на нея. За ужасната разправия с Кетрин. За семейство О’Грейди, които я гледаха мрачно, сякаш се бе нахвърлила върху Финтан със сатьр в ръка. А накрая и за собственото си суеверие.
— Вярвам на Финтан, когато казва, че ще умре и ще ме преследва до гроб, ако не направя онова, което иска — призна тя. — Откачил е, нали?
Рави не отговори. На лицето му се изписаха противоречиви чувства.
— Просто трябва да кимнеш — притеснено го подкани Тара.
Гладкото момчешко лице на Рави отразяваше объркването му.
— Но Финтан е твой приятел — каза най-после той. — Не би ти направил мръсен номер. Познаваш го от четиринадесетгодишна, нали?
Тара кимна неохотно.
— А сега на колко си? Двайсет и осем?
— Тридесет и една, глупчо.
— Наистина ли? Колко си стара!
— Да, наистина.
— Добре. Когато приятелите са заедно от толкова дълго време, те държат един на друг — усмихна се Рави победоносно, доволен, че бе изяснил нещата на Тара. Но за негово учудване тя все още изглеждаше нещастна.
— Рави, струва ми се, че не ме слушаш. Финтан иска да напусна Томас. Болен е и не знае какво говори.
— Не съм сигурен — отвърна замислено Рави. — Веднъж гледах документален филм за човек, попаднал в страшна буря. Оцелял седем седмици на една лодка. Ушите му измръзнали. Наложило му се да яде парчета от лодката и едва не умрял. Спасил го китоловен кораб. А той получил просветление и променил живота си. Станал невероятно мил с всички хора, продал бизнеса си и заживял безгрижно и щастливо. Струва ми се, че ти имаш същия проблем с Финтан. А пък друг тип, който пътувал с отвлечен от терористи самолет…
— Престани, Рави! — разочаровано извика Тара. — Разчитам на теб и неграмотността ти в емоционално отношение. Не искам да получаваш просветления. Ти си единственото ми мрачно петно в кошмарно яркия реален свят.
— Съжалявам!
— Трябваше да се съгласиш с мен, че Финтан е откачил, и да ме посъветваш да не му обръщам внимание.
— Добре, Тара. Финтан е луд. Не му обръщай внимание.
— Прекалено късно е.
— Знам — потвърди Рави, после внезапно се вдъхнови. — Можеш да го излъжеш. Кажи му, че си оставила Томас.
— Мислих по въпроса. Но и Финтан го направи. Каза, че ще разбере, ако го излъжа. Обеща да ме проверява неочаквано и да звъни в апартамента на Томас от време на време. Дори щял да наеме микробус с оборудване за подслушване и наблюдение.
— Мамка му! — изсумтя замислено Рави. — Сетих се! Зарежи Томас и кажи на Финтан. Изчакай Финтан да оздравее и се върни при Томас.
— Ами ако Томас не ме изчака?
— Значи не те е обичал истински — спокойно отвърна Рави.
Господи, дори той виждаше истината!
Стомахът й се разбунтува. Рави й даваше лоши съвети. Нямаше ли кой да я подкрепи?
— Ако това беше филм, щях да зарежа Томас — каза изморено тя. — Всичко щеше да е съвсем ясно. Само че не е. Обичам Финтан и адски ми се иска да оздравее. А ако не се оправи… Но, нали разбираш… обичам и Томас.
— Може пък да не се наложи да оставиш Томас — започна Рави, който очевидно се бе сетил още нещо.
— Прав си — бързо се съгласи Тара. — Не трябва да го оставям.
— Имах предвид, че има и друг начин. Защо не го помолиш да се ожени за теб, както ти е предложил Финтан? Ако се съгласи, нямаш никакви проблеми.
Тара сви рамене.
— Просто попитай Томас какви са намеренията му.
Не искаше да го прави. Подозираше какви са намеренията му. Знаеше, че всъщност няма такива. От нощта след рождения й ден това бе повече от ясно. Но докато не го чуеше от неговата уста, можеше да се самозалъгва. Не можеше обаче да се отърве от мрачното предчувствие, че над главата й е надвиснала катастрофа. Държеше се здраво за връзката с Томас като човек, впил пръсти в ръба на скала. Щеше да е лесно да отпусне хватката си и да падне. А после? Тара отчаяно зарови лице в ръцете си.