— Не мога да го оставя, Рави — прошепна тя. — Няма начин.
— Защо? — паникьоса се Рави. Женският плач го подлудяваше. Ужасно му се искаше да поразвесели Тара. — И какво като го оставиш? — утеши я той. — Томас бездруго те кара да се чувстваш нещастна.
Тара го погледна възмутено, но той бързо се сети какво да каже:
— Спомни си колко щастлива беше с Аласдър.
Аласдър! Аласдър! Докато Рави се усмихваше, горд от бързата си реакция, неочаквано мили спомени заляха Тара. Аласдър! Господи!
— Аласдър беше адски готин тип — мило каза Рави.
— Да, но ме заряза и се ожени за някаква идиотка.
— Винаги твърдеше, че си страхотна. Дори и на мен го е казвал. Накрая дори започнах да го избягвам, когато идваше тук.
— А после ме заряза и се ожени за някаква идиотка — повтори тъжно Тара.
— Поне идваше тук понякога. За разлика от някои други хора.
— А после ме заряза и се ожени за някаква идиотка.
— Докато беше с Аласдър, никога не се тормозеше с тъпи диети.
— Не е вярно.
— Вярно е. Непрекъснато вечеряхте навън. Не помниш ли? Всеки понеделник ми вгорчаваше живота с разказите си къде сте се забавлявали през уикенда.
— А после ме заряза и се ожени за някаква идиотка — настоя Тара.
Но спомените я върнаха в миналото. Блестящо, прекрасно минало. Връзката й с Аласдър изглеждаше обляна в слънце, а сегашната й — мрачна и потискаща. Добре де, той я беше зарязал и се бе оженил за някаква идиотка, но преди това всичко бе чудесно. Можеше ли да го сравни с вечните скандали с Томас? Аласдър й даваше всичко, което поискаше. Преди да я зареже и да се ожени за някаква идиотка. Но това беше минало. Аласдър го нямаше, а тя живееше с Томас.
— Рави, определено не ми помогна.
— Аз съм малък, по дяволите — нещастно отвърна той. — Знаех си, че ще оплескам нещата.
— Слушай, повече от ясно е какво трябва да направиш — прекъсна ги раздразнен глас.
Тара и Рави вдигнаха изненадано глави. Вини бе скочил на крака и сега обикаляше нервно около тях.
— Според мен — започна Вини делово — първо трябва да попиташ Томас дали ще се ожени за теб.
— Нищо свято ли няма за теб? Това е поверителен разговор.
— Клиентите плащат по сто лири на час за експертното ми мнение — отговори Вини. — А ти го получаваш безплатно. Докъде бях стигнал? Хайде да обмислим този проект — втурна се той към дъската и започна да рисува диаграма. — Началната точка е тук — посочи червен правоъгълник, после нарисува стрела, която излизаше от него. — Докато Томас не те отхвърли, а той може въобще да не го направи, нямаш проблем. Значи трябва да му предложиш.
— Защо? Ще ме уволниш ли, ако не го направя?
Вини я погледна стреснато.
— Защо не? — прошепна Тара. — Приятелят ми ме заплаши, че ще умре, ако не го направя. Не бих се изненадала, ако ти ме уволниш.
— Съжалявам — извини се Вини, осъзнал колко нелепо се държеше. — Увлякох се. Не трябваше да ви подслушвам. Но проблемът е толкова интересен… истинско предизвикателство. Напоследък не спя достатъчно. Зъбите на малкия излизат и…
— Прав е — тихо каза Рави, когато Вини се върна на бюрото си. — Неприятно ми е да го призная, но е прав. Помоли Томас да се ожени за теб. Знаеш, че има логика.
— Но…
Как можеше да изрази с думи ужасния страх, че ако заговори, къщичката й от карти можеше да рухне?
— Време е да поработим — заяви Рави, като си погледна часовника. — Трябва да си измия ръцете.
Веднага щом Рави излезе от стаята, Тара грабна телефона.
— Добър ден! — каза тя. — Чудя се дали можете да ми помогнете. Страхувам се, че ми откраднаха чантата заедно с кредитните карти. Искам да си поръчам нови.
Глава 48
В коктейла от емоции, залял Катрин, бе и чувството, че няма какво да губи. Ужасните събития от последните седмици бяха преразали въжетата и тя се носеше по течението, а устоите, върху които се беше крепил светът й, оставаха далеч зад гърба й.
Лив, Сандро и семейство О’Грейди бяха разочаровани от нея. Тара не й говореше. Тя пък не говореше с Тара. А и отношенията й с Финтан не бяха идеални. Вече си нямаше никого. Какво толкова щеше да стане, ако се извинеше на Джо Рот? Дори и да се държеше ужасно с нея, какво значение имаше още един?
Обзе я странно неспокойствие. Завладя я приключенският дух, който винаги бе подтискала. Все пак тя беше дъщеря на майка си и бе орисана това да й се случи рано или късно.