— Не! Не! — извика тя.
При въпросителния му поглед изгуби смелостта си и едва не побягна. После се стегна и заекна уплашено:
— Ако поканата ти за питие още важи, с удоволствие ще я приема.
Мразя те, Финтан О’Грейди!
Джо загледа преценяващо зачервеното й лице. Кетри отвърна на погледа, като се опитваше да прочете мислите му. Изпита дива неприязън към собствената си уязвимост. Мразеше да зависи от нечия милост. Особено от милостта на мъж. А още по-лошо бе, че си падаше по този мъж.
Най-после той заговори.
— Ще си помисля — каза Джо, без да отмести очи от лицето й.
Кетрин имаше желание да убие някого. Кимна сковано, насили се да се усмихне и се надигна с разтреперани колене. Побесняла от ярост и обида, тя се запрепъва към бюрото си.
Трябваше да излезе навън. Обиколи площад „Хановер“ и тръгна към улица „Оксфорд“, като непрестанно шепнеше разгневено:
— Ще си помисля! Ще си помисля!
Кълна се, че Финтан О’Грейди ще си плати за това, обеща си тя.
Върна се в офиса, взе спортния екип, който не бе използвала, откакто Финтан се разболя, и отиде на фитнес. Обикновено се ограничаваше с по-леки упражнения, но днес имаше нужда да си изкара яда върху боксовия чувал, тъй като не можеше да го направи върху Джо Рот. Или Финтан.
Инструкторът се опита да й обясни, че обувките й не са подходящи, но гневът й бе повече от убедителен. Кетрин започна да нанася енергични удари върху чувала. Подскачаше около него с почервеняло от ярост лице, издокарана в раирани шорти и кожени обувки за степ, и изливаше яда си от Джо, Финтан, Тара и Господ, който я бе създал такава.
Доста хора се събраха да я гледат. Нежно момиче, а такава сила!
— Може да участва в международни турнири — възхитено отбеляза едър мускулест мъж.
Кетрин спря за момент. По принцип би се задоволила с поглед трета степен (дълбоко презрение) или четвърта (още по-силно презрение, съчетано с отвращение), но днес не беше обикновен ден. Тя му отправи поглед пета степен (ледено обещание за физическа разправа) и дори се ухили презрително, когато той отстъпи шокирано назад. После отново са нахвърли върху чувала с надеждата да се освободи напълно от гнева.
Внезапно спря и разочарова насъбраната тълпа. Осъзна какво трябваше да направи — да излезе и да намери човека, който щеше да я накара да се почувства по-добре. Човека, който винаги й бе помагал. Тара.
Глава 49
Когато Тара й отвори, Кетрин едва не падна, зашеметена от кошмарната миризма.
— Извинявай! — бързо каза тя, преди Тара да успее да й затръшне вратата под носа. — Ужасно съжалявам за скандала. Съжалявам за всичко, което ти наговорих. Наистина съжалявам. Купих ти цветя — подаде й тя букета. Лицето на Тара се изкриви. — Много са грозни и евтини — изхлипа Кетрин, — но свестните цветарници бяха затворени.
— Прекрасни са — просълзи се Тара. — И аз съжалявам за всичко, което ти наговорих, Кетрин. Нямах право.
— Имаше! — възкликна Кетрин.
Двете се прегърнаха развълнувано и захлипаха.
— Съжалявам! Ужасно съжалявам!
— Тара, бъди мила с мен!
— Разбира се. Какво е станало?
— Джо Рот се държа отвратително. Чувствам се адски унизена. Как ще отида на работа утре?
— Господи, значи си го направила? Горката Кетрин…
Тара я притисна в прегръдките си, но след малко Кетрин не издържа и попита притеснено:
— Каква е тази ужасна воня?
Тара въздъхна тежко.
— Влез и ще ти разкажа всичко.
Кетрин я последва в кафявата пещера.
— Направих нещо, което не трябваше да правя — призна Тара. — Но бях отчаяна.
— Не си… — уплаши се Кетрин. — Не си…
— Какво не съм?
— Не си убила Томас, нали?
Тара се засмя.
— Не още. Не, старите проблеми. Търсех вълшебен начин за отслабване.
Кетрин почервеня от срам.
— Ужасно съжалявам, задето ти казах, че си… че дебела.
— Това е самата истина — призна Тара.
През трите седмици откакто Финтан се разболя, беше качила толкова много, че когато се погледна в огледалото в петък сутринта, я обзе паника. Трябваше да направи нещо. Чувстваше се неудобно. Всичко й бе тясно. Полите й се усукваха, саката й пречеха да си вдига ръцете, коланите смазваха корема й. И непрестанно се потеше. Дрехите бяха неин враг.
Много хора успяват да отслабнат, утешаваше се тя. Я виж Опра Уинфри. Може да се постигне. Но трябваше да го направи бързо. Нужни бяха драконовски мерки.
— Ако съществуваха евтини липосукции, щях да си направя — призна Тара.
Но вместо това си припомни рекламата на козметичния салон до работата си: „Свалете излишните сантиметри чрез опаковане в кал.“ Тара едва не захлипа от облекчение. Бе слушала много за опаковането в кал и чутото й харесваше. Покриват те отгоре-додолу в топло, напомнящо шоколад вещество, така че се превръщаш в „Баунти“, тлъстините ти се топят без усилия, а в това време се грижат за теб. Отслабване и луксозни грижи едновременно. Имаше ли нещо по-хубаво?