— Лекарите могат да помогнат само до известна степен. Истинският лечител е молитвата. Молитвите правят чудеса.
Сега обаче искаше да се подсигури от всички страни. Помоли Сандро да заведе Финтан в Лурд, но освен това държеше синът й да получи и най-добрите лекарства.
Джейн Ан благодари сърдечно на Кетрин за гостоприемството й.
— Купих ти една дреболия — каза тя и й подаде малък тежьк пакет. — Статуетка на Младенеца от Прага. Не се тревожи, ако главата му падне, това е на късмет — предупреди я тя и добави: — Ще се грижиш за Финтан, нали? И ще ми се обаждаш редовно. Ще се видим на Коледа. Направи всичко възможно, за да се сближиш с онова момче от работата си. Любовта върти света. Погледни само колко са щастливи Майло и Лив.
— Правя всичко възможно — промърмори Кетрин.
Джейн Ан се обърна към Тара, като я накара да обещае, че също ще се грижи за Финтан.
— И ще кажеш на приятеля си, че съжаляваме, задето не можахме да се запознаем с него, нали?
Неочаквана ярост обзе Тара. Засрами се от грубостта на Томас.
— Той е много зает — опита се да го оправдае тя.
— Разбира се, нали е учител. Отговорна работа е това. Е, може пък да дойде с теб у дома за Коледа. Освен ако не постъпиш, както иска Финтан — меко каза Джейн Ан. — Тогава надали ще се запознаем с момчето ти.
Тара се размърда неспокойно. Бе убедена, че каквото и да станеше, Джейн Ан нямаше да се запознае с Томас.
Глава 51
В понеделник сутринта Кетрин отиде на работа притеснена и готова за унижение. Как щеше да погледне Джо Рот? Ами ако не отвърнеше на безсрамната й свалка? Щеше да умре!
Мислеше въобще да не ходи на работа. Не можа да реши дали да носи много грим, с който да покаже, че не й пука от нишо, или да не слага никакъв с надеждата бледото й лице да стане невидимо. Опита се да гледа оптимистично. След като се прибра от летището, почти успя да сложи в ред апартамента си. Финтан вече си бе у дома, а не в болница. Това бяха добри новини, нали? Финтан бе в ужасно настроение и след като му разказа за унизителното си извинение пред Джо Рот, едва изсумтя нещо в отговор.
Въпреки намерението да не поглежда към Джо, докато си събличаше палтото, установи контакт с очи с него. Забеляза, че той й се усмихваше леко. Усмихваше ли се? Или й се присмиваше?
През целия уикенд се бе молила Джо да заличи унижението й, като я покани да излязат. Копнееше да се приближи към нея, непринудено да седне на бюрото й и да й каже многозначително:
— Помниш ли онзи проект, за който ми спомена в петък? Защо не го обсъдим на обяд?
Но той не го направи. Остана цяла сутрин на бюрото си и постепенно надеждите й започнаха да се изпаряват. Е, не бе нужно да я кани на обяд. И едно питие щеше да свърши работа. После реши, че дори и простичка разходка щеше да я зарадва. А и не бе задължително да я кани лично. Можеше да й звънне по телефона или да й напише имейл. В един часа си помисли, че би се зарадвала на каквото и да е. Дори и на хартиено самолетче с надпис „Искаш ли да се изчукаме?“
Но нищо не стана. Джо не дойде при нея и следобед. Може би наистина бе гадже на Анджи, колкото и да не й се вярваше. Но тогава би й казал „Съжалявам, имам си приятелка“, вместо „Ще си помисля“. Ако Анджи не бе пречка, това означаваше, че той просто не иска да излезе с нея. Не спря да разсъждава върху този проблем, докато не стана време да си ходи.
Във вторник всичко се повтори. Тара звънеше почти всеки час, за да провери развоя на събитията.
— Грубо ли се държи? — попита тя.
— Не. Изглежда ми дружелюбен, когато уловя погледа му. Но това не става много често, тъй като очите ми са приковани в пода — призна Кетрин.
— Хубаво е, че е настроен приятелски — успокои я Тара.
— Не му искам приятелството. Имам си предостатъчно приятели!
В сряда Кетрин най-после си призна, че очевидно нищо нямаше да се получи. Бе дала на Джо доста дълго време, но и последните й надежди умряха. Очевидно я бе отхвърлил. Беше си помислил и бе решил, че не се интересува от нея.
Зачака настъпването на депресията. Разочарованието от мъжете обикновено я приближаваше с още една стъпка до смъртта. Съсипваше радостта й от живота. Но този път не стана така. Защо ли? Защото се тревожеше за Финтан? Но тревогите не й бяха попречили да мечтае за Джо.
Каквато и да бе причината, Кетрин осъзна, че животът щеше да продължи, а тя щеше да оцелее. Изпълнена с надежда, си помисли, че има бъдеще. Джо Рот не я искаше, но докато бе жива можеше да стане какво ли не.
Същата вечер за пръв път от шест седмици отиде на курс по степ, а после — на бар заедно с Тара, Лив и Майло. Сандро ги бе помолил да го оставят насаме с Финтан една вечер.