— Рави отговаря за футболното ни тото. Кажи ми какво пише в имейла на Джо. Прочети ми го.
Кетрин се огледа притеснено наоколо и още повече сниши глас.
— „Събота следобед, Хайбъри. Халба бира, «Арсенал» срещу «Евъртън» и ти. Какво ще кажеш? Обещавам да ти обясня правилата, а после да те нахраня.“
Тара едва не избухна в сълзи.
— Това е прекрасно! — ахна тя. — А после ще те води на вечеря. Не ми спомена за вечерята.
— Ами…
— Ами я!
— Е, ще изчакаш до неделя, за да напуснеш Томас, нали? Искам да съм сама в апартамента си в събота.
— По дяволите! — изсумтя Тара. — А аз исках да го напусна още тази вечер.
— Само да си посмяла!
— Какво ще облечеш? — попита Тара въодушевено. — Носи джинси. Иска ми се и аз да можех да обуя джинси. Прояви малко смелост. Обуй готини впити джинси.
— Ами ако…
— Ако какво?
— Ами ако… нали разбираш… ако после станем интимни…
— Кетрин Кейси! На първата среща! Шокирана съм.
— От джинсите ще ми останат следи по краката и стомаха. А това не е никак секси. Ами бельото ми? — колебливо попита тя.
Тара се стресна от неприсъщата за Кетрин откровеност.
— Да нямаш предвид колан с жартиер и други такива?
— Аха!
— Страхотно! Крайно време е някой мъж да оцени красивото ти бельо. Но си права, не можеш да облечеш такова бельо с джинси. Защо не обуеш бикини, на които пише „Направих удар в Хайбъри“? Няма начин да не ги хареса. Или пък въобще не слагай бикини. Стига да се обръснеш, той ще умре от кеф! Ха-ха-ха!
Кетрин съжали, че бе споделила с Тара размишленията си на тема „Жилет“.
— Финтан ще полудее от радост — доволно отбеляза Тара.
Самата тя бе изключително щастлива. Възможността Кетрин и Джо да станат гаджета сигурно щеше да разкара Финтан от главата на Тара. Макар да бяха изминали няколко дни, откакто й бе отправил молбата си за последен път. Всъщност цяла седмица, но това не я успокояваше.
Глава 53
— Много добре — заяви Рави, когато Тара затвори телефона.
— Точно така — съгласи се тя.
— Значи Кетрин е свалила онзи тип от работата си?
— Да.
— А той е фен на „Арсенал“. Сигурно е симпатяга. Но няма много вкус по отношение на жените.
— Рави! — намръщи му се Тара, после притисна стомаха си. — О, Рави…
— Сега пък какво има?
— Бадеми. Орехови сладки.
Тара отново се бе подложила на див глад. Всичко, което видеше и чуеше, й напомняше за храна, а сега вече я тормозеха дори миризмите.
Започна се тази сутрин, когато ягодовият дезодорант за кола я накара да си мисли за желирани бонбони. Обзе я свирепо желание да спре пред будката за сладкиши и да изкупи цялата стока. После, когато се качи на магистралата, изпита почти неудържим копнеж да оближе собствената си кожа, която ухаеше на кокосов сладолед. Ароматът направо подлуди, но накрая си спомни, че сутринта се бе намазала с кокосов лосион за тяло. След като пристигна в службата, затормози я мисълта за огромна лимонова торта. Струваше й се, че цялата сграда мирише на лимон. Зачуди се дали не откача, но Рави я успокои, като й обясни, че препаратът за чистене на плочките е с аромат на лимон.
— Откъде идва миризмата на бадеми? — попита Рави.
Тара посочи Евелин и Теди. Рави отиде при тях и започна да ги души.
— Какво правиш? — учуди се Теди.
— Проверявам ви вместо Тара. Някой от вас да има бадемов парфюм? Или сапун?
— Тази сутрин си измих косата с бадемов шампоан — изненадано отговори Евелин.
— Няма да е лошо да използваш друг шампоан, докато Тара не се откаже от диетата си — посъветва я Рави. — Нещо, което не става за ядене.
— Разбира се — кимна Евелин и изгледа Тара със съчувствие. — Евкалиптът върши ли работа?
— Съжалявам — засрамено отвърна тя. — Не обръщай внимание на Рави.
Мислите за храна продължиха да я измъчват. По-късно, когато двамата с Рави отидоха на обедната си обиколка по магазините, едва успя да се разсее с новите трайни червила на „Клиник“. И то достатъчно, за да си купи две различни. Но когато излязоха обратно на улицата, ярките светлини на светофара й заприличаха на огромни плодови бонбони и Рави с мъка я удържа да не се втурне да ги оближе.
— Ще ти купя една палачинка — мило й предложи той.
Тара поклати глава.
— Снощи изхабих всичките си калории за седмицата. Майло е виновен. След кръчмата ни накара да отидем на виетнамски ресторант. Има огромно желание да опита всичко, което Лондон предлага.
— Би трябвало да хапнеш нещо — посъветва я приятелски Рави. — Сега, когато Финтан е болен, никак не ти е леко.
— Животът трябва да продължи.
— Много си строга към себе си.