— Да, знам — усмихна се Кетрин. — Планирах да почистя основно, когато семейство О’Грейди си заминат, но… ами сега не ми се вижда толкова страшно. Разхвърляно е, но поне е чисто.
Всъщност не беше чисто, но Тара преглътна притеснено и не каза нищо.
— Знаеш ли, липсват ми — призна Кетрин. — Свикнах да живея с тях.
— Но нали те подлудяваха! — възкликна изненадано Тара. — Майло изхаби целия ти лосион „Шанел“.
— Нямаме доказателства, че е бил Майло — защити го Кетрин. — Може да е била Джейн Ан. Или пък Тимъти.
— Майло ухаеше на него. Той има страхотен усет за хубавите неща.
— Да, възприе стила на Лив за нула време — съгласи се Кетрин.
Тара задуши из въздуха.
— Каква е тази странна миризма? Изгорена коса?
Кетрин я погледна с неудобство.
— Май прекалих с машата.
— Господи, наистина си решила да заковеш Джо Рот! И какво ще стане, ако се харесате? Не се ли тревожиш, че апартаментът ти е малко… разхвърлян?
— Купих си ново скъпо бельо — призна Кетрин. — Вече достатъчно изкуших съдбата.
— Ново бельо! — ахна Тара. — Ако до края на живота обуваш различни бикини, пак ще ти останат поне два нови чифта!
— Хайде, пак приемаме, че ще живеем вечно — усмихна се Кетрин.
Тара пребледня.
— Всеки път, когато се сетя за това, се чувствам ужасно. Финтан ще се оправи, нали?
— Може би. Надявам се.
Смъртта надвисна над тях като черна сянка, но след малко Кетрин каза:
— Хайде, ела ми помогни да се издокарам!
Тара се изпълни с вълнение въпреки мрачните мисли.
— Какво да облека върху джинсите? — зачуди се Кетрин.
Тара заоглежда безукорно подредения й гардероб.
— Ама че скука — изсумтя недоволно тя. — Купуваш неутрални цветове и всичко трябва да си подхожда. В началото на всеки сезон избираш няколко делови тоалета — сив костюм с панталон, тъмносин с пола, черен панталон с тесни крачоли и черна риза към него, а после добавяш само най-необходимото. Съжалявам, Кетрин, но тук не виждам нищо секси, а не можеш да облечеш копринена блуза с тези джинси. Предполагам, че няма да искаш да отидеш по сутиен, а?
Кетрин я изненада с отговора си.
— Всъщност… ходих на пазар — тя издърпа огромна торба изпод леглото. — Купих ей това. Но не е за мен — добави тъжно. — Това си е бумеранг.
Тара я изгледа объркано.
— Имам предвид, че отива обратно в магазина — обясни Кетрин.
— Дай да видя! — каза Тара и извади тясна малиненочервена блузка от торбата. — Обличай я! — нареди тя със строг глас. — Веднага!
— Но…
— Веднага!
Кетрин облече прилепналата блуза и се завъртя пред приятелката си. Беше великолепна. Тъмночервеният цвят подчертаваше нежните й черти и озаряваше лицето й. Копринената ликра бе елегантно изпъната върху рамената и гърдите й. Блузката бе достатъчно къса, за да разкрие леко плоския й корем. Тара съжали, че нямаха време да сложат обица на пъпа й. И тя би искала да има, но се страхуваше, че в салона ще имат нужда от оборудването, с което бяха прокопали тунела под Ламанша, за да пробият дупка в тлъстините й. А и обицата щеше да е с размера на чиния.
— На всяка цена трябва да си с тази блуза! — извика въодушевено Тара.
— Не мога — възрази Кетрин. — Намеренията ми ще са прекалено очевидни. А и е твърде младежка.
— Моля те — изхленчи Тара. — Изглеждаш адски секси. Джо е свикнал да те гледа само в строгите ти костюми и сега ще го зашеметиш.
— Ноември е. Ще изстина.
— Настинките се причиняват от вируси. А и ще си облечеш палто. Кое смяташ да сложиш?
Настъпи неочаквано мълчание и Кетрин я погледна виновно.
— Ами… когато пазарувах, видях това — призна тя, като извади още една торба изпод леглото. — Не трябваше да го купувам. Ще го върна в понеделник. Не знам какво ми стана…
Тара грабна торбата от ръцете й и извади три-четвърти петроленосиньо яке от невероятно мека и гладка кожа.
— Боже господи! Какво още има там? — извика тя и се просна на пода като заложник по време на банков обир.
— Нищо — забързано отговори Кетрин. — Само чифт ботуши. Малко бижута и гримове. А да, и малко бельо. Но тези покупки бяха ужасна грешка.
— Леле майчице! — въодушевено изрева Тара изпод леглото.
Кетрин разбра, че приятелката й е намерила ботушите от „Прада“.
— Моля те, излез оттам!
— Значи затова в четвъртък дойде у Финтан чак в девет часа? Пазарувала си! — ухили се Тара и разгърна якето с благоговение. — Господи, не мога да повярвам! — извика тя, когато видя етикета. — „Долче и Га…“