Стадионът й се стори огромен. След като показаха билетите си, отидоха да пийнат в бара. После се блъскаха сред стотиците хора и излязоха навън.
Имаха чудесни места под гигантската козирка. Адски цивилизовано. Нямаше нищо общо с тъпченето под дъжда, което Кетрин си бе представяла. Наоколо се виждаха и много жени. Ура! Тя не бе единствената. Седнаха един до друг, като внимаваха да не се докоснат. Кетрин се изненада от броя на посетителите. Хиляди хора. Под нея редици и редици глави водеха към игрището. Тя се завъртя да погледне зад себе си и видя безброй тела, които стигаха чак до покрива. И от двете й страни се простираха безкраен низ от колене. Невероятна гледка.
Ръкопляскането и тропането с крака бе почти оглушително и някак си примитивно. Могъщо и много мъжкарско. Кръвта запулсира във вените й. Джо се завъртя към нея и попита:
— Добре ли си?
— Да — усмихна се тя.
— Топло ли ти е?
Кимна му енергично.
— Виждаш ли?
Ново кимване.
— Е, още няма какво да се гледа.
След кратка пауза Джо попита:
— Искаш ли хамбургер? Или програма?
Беше се уплашил, че Кетрин може да не одобри идеята му за мача.
— Не мислех, че ще се чувствам толкова…
Той я загледа разтревожено.
— Как?
— Развълнувана — призна Кетрин.
Заля го вълна от благодарност и радост. Беше прав! Под хладната й външност се криеха огън и страст.
— Това ли ти се вижда вълнуващо? — ухили се той. — Почакай още малко!
Кетрин го погледна стреснато. Ама че наглост!
— Имам предвид до началото на мача — заекна смутено той.
Хората около тях запяха:
За щастие Джо не пееше. Но примитивната енергия около тях бе изключително силна, мъжкарска и секси. Студът нямаше никакво значение.
— Отдавна ли си запалянко? — срамежливо попита Кетрин.
— Да. Дълго преди Ник Хорнби да превърне футбола в мода за средната класа. От четиригодишен съм фен на „Торки Юнайтид“.
Кетрин си представи Джо като четиригодишно хлапе и се усмихна.
— Добри ли са „Торки Юнайтид“?
— Не — ухили се той и поклати глава. — Гола вода са. Третокласен отбор.
— Защо тогава си им фен?
— Защото съм роден там. Нямах избор.
— Късмет — разбра го тя.
— Точно така — потвърди той и си помисли каква великолепна жена бе Кетрин. — Съдба.
Всички други жени, които познаваше, си падаха по „Манчестър Юнайтид“ и искаха същото от него. Той й се усмихна широко. Всеки път щом погледите им се срещнеха, стомахът й нервно се свиваше.
— Защо тогава сме на мач на „Арсенал“? — попита Кетрин.
— Защото нямах възможност да пътувам до Девън през седмицата. А и квартирата ми беше близо до стадиона на „Арсенал“ и пак можех да гледам футбол…
— Разбирам — строго каза Кетрин. — Не е защото харесваш „Арсенал“.
— Сега ги харесвам — побърза да я увери той. — Но в миналото не им бях фен. Хей, тогава бях още много млад, почти момче. Не знаех нищо за лоялността.
— Сега зрял човек ли си?
— Много.
— Радвам се да го чуя — отвърна тя сериозно.
— Постепенно се влюбих — каза Джо и бързо добави. — В „Арсенал“.
Игрището се простираше пред погледите им, огромно, изумруденозелено и все още празно.
— Всеки момент ще започнат — каза Джо, после се завъртя, хвана я за ръката и погледна часовника й.
Беше небрежен жест, какъвто всеки би направил, но засега бе най-интимното нещо, което Джо си бе позволил. Дъхьт й спря, когато хладните му пръсти докоснаха китката й. Но всичко свърши за секунда.
Внезапно въздухът се изпълни с напрежение.
— Започва се — прошепна Джо.
Всички на стадиона скочиха на крака и започнаха да крещят и да ръкопляскат. Очевидно отборът на „Арсенал“ бе излязъл на игрището, но Кетрин виждаше само гърбовете и главите на хората пред себе си. После по освиркването и подигравките заключи, че и момчетата от „Евъртън“ са се появили.
Седнаха по местата си и щом мачът започна, атмосферата се изпълни с напрежение и агресивност. Кожата на Кетрин настръхна от приятен страх.
— Нашите момчета са в червено и бяло — обясни й Джо.
— Знам.
Тара й бе обяснила подробно всичко.
— Браво! — похвали я Джо.
Мъжът от другата страна на Кетрин бе страстен фен, който очевидно изпитваше лична омраза към „Евъртън“. Непрестанно скачаше на крака и викаше:
— Елате да си го получите, щом се мислите за толкова добри!