„Евъртън“ пропуснаха чудесна възможност за гол и фенът запя въодушевено.
— Няма да го вкарате и в бардак! — закрещя той. — Некадърници! Няма да го вкарате и в бардак!
После сръга Кетрин в ребрата и я подкани:
— Хайде, момиче, пей с мен!
— Боли ме гърлото — промърмори тя. — Не мога.
Джо не пееше, но бе изключително съсредоточен и заинтригуван от мача. Кетрин си помисли, че би трябвало да не негодува. Защо я бе довел тук, ако нямаше да й обръща внимание? Но не можа да му се ядоса. С присвити очи той напрегнато наблюдаваше играта, а Кетрин наблюдаваше него — високите му скули, гладката кожа, разрошената коса. Джо непрестанно я питаше дали се чувства добре. Тревожеше се, че може да й е студено, но макар бузите й да се бяха зачервили, тя въобще не усещаше студ.
Двайсет минути след началото на мача Джо се завъртя към нея.
— Добре ли си? — попита той за хиляден път.
— Да — нежно му се усмихна тя.
— Не те чувам — прошепна той, като приближи лице към нейното. — Ела по-близо.
Кетрин се наведе към него и повтори:
— Добре съм.
— Пак не те чувам — каза той с потъмнели очи. — По-близо.
Притеснена, че нахлува в личното му пространство, Кетрин се доближи още повече.
— Да, добре съм.
— Още не те чувам.
Гласът му бе толкова тих, че й се наложи да чете по устните му.
Объркана, тя се доближи още няколко сантиметра.
— Добре съм.
— Не те чувам.
Нямаше начин да се приближи повече. Лицата им бяха на милиметри разстояние. Очите на Джо гледаха напрегнато, а нейните — объркано. Внезапно Кетрин разбра…
Някъде далеч от тях „Евъртън“ пропусна поредния гол. Тълпата скочи на крака и закрещя въодушевено. В същия миг Джо напълно скъси разстоянието между тях и я целуна.
Глава 57
Роб би се разхлипал, ако подозираше, че приятелят му е похабил безценния билет, за да се мляска през целия мач. За негово щастие Джо и Кетрин се целунаха само веднъж.
Но пък каква целувка, помисли си Кетрин.
Очите й бяха затворени, пръстите й нежно галеха лицето на Джо. Леко ухание на лимон и чист мъж достигна до ноздрите й и я замая. Разсеяно забеляза колко твърди и сухи са устните му. Джо я придърпа към себе си и целувката се задълбочи. Горещината на трескавите им устни контрастираше със студенината на лицата им.
Но всичко свърши прекалено бързо. Двамата отвориха неохотно очи и се отдръпнаха един от друг, макар и полудели от желание.
— Извинявай… не трябваше да го правя… мястото не е много подходящо — прошепна Джо.
— Прав си — съгласи се тя.
Почувства се адски объркана, когато откри, че двамата не са сами на света.
Догледаха нетърпеливо мача. „Арсенал“ спечели.
После хванаха такси до апартамента на Кетрин.
Веднага щом пристигнаха, тя се паникьоса. Беше едва пет п половина, прекалено рано за лудории. Това беше грешка.
Присъствието му изпълни апартамента й и внезапно й се прииска да го отпрати. Ненавиждаше чувството, че е хванала тигъра за опашката, че е лапнала повече, отколкото може да преглътне.
— Това е всекидневната — нервно каза тя. — Седни, а аз ще сложа чайника.
Замълча рязко, когато Джо я хвана за колана на джинсите.
— Ела тук — нежно каза той и я придърпа към себе си.
Кетрин усети как краката й се придвижват напред, тялото й се притиска към него. Джо сведе глава към нея с многозначителен поглед. Кожата й запламтя от горещия му дъх. След миг устните му се озоваха върху нейните.
Тя затвори очи и й се стори, че тялото й разцъфва като цвете. Прекалено е рано, каза си тя. Прекалено е рано и трябва да спра.
Джо бе този, който се отдръпна пръв. Усмихна се весело и каза:
— Длъжен съм да споделя с теб, че никога не спя с жена на първата среща.
— Аз също — бързо отвърна Кетрин.
— За щастие днес имаме и втора среща — ухили се той.
— Не си мисли, че…
— Не си мисля — прекъсна я той. — Просто се пошегувах.
— Аха! Значи спиш с жените на първата среща?
— Не, аз… а, разбирам, още една шегичка.
Двамата се усмихнаха щастливо.
— И какви са плановете за втората среща? — попита Кетрин.
— Обещах да те нахраня.
— И?
— Мислех да излезем някъде. Искаш ли?
— Къде?
— Ами… в „Айви“ — отговори той, леко притеснен, че Кетрин може да отхвърли тузарското заведение.
— Чудесно — кимна тя. — Ще имаш ли нещо против да се видим направо там?
Мисълта, че Джо ще я чака в съседната стая, докато се преоблича, й се стори непоносима. Още не бе готова за това.
Той я погледна разочаровано, но отвърна:
— Добре. Масата е резервирана за осем часа. Ще се видим там.