Целуна я по бузата и си тръгна. След като затвори врата зад гърба му, Кетрин затанцува въодушевено. Знаеше колко е трудно да резервираш маса в „Айви“.
После се втурна в спалнята си и издърпа още една торба изпод леглото. Извади елегантна къса черна рокля. Все пак Джо щеше да я води в „Айви“, а не къде да е.
Разтреперана от вълнение, скъса първия чифт черни чорапи. За щастие беше от жените, които винаги имат по няколко чифта в чекмеджето си. После, обзета от колебание, се зачуди кои обувки да избере — черните сатенени боти с високи токчета или черните кожени сандали. Накрая се спря на ботите, защото със сандалите се чувстваше прекалено уязвима. Отгоре щеше да облече красивото палто от „Джил Сандърс“, което си бе купила на разпродажба през януари.
Не можа да се въздържи и звънна на Тара. Знаеше, че приятелката й умира от любопитство да разбере как вървят нещата. Но когато Тара вдигна телефона, Кетрин реши, че е набрала грешен номер. Не позна странния дрезгав глас, който изхърка:
— Ало?
— Тара? — колебливо попита Кетрин.
— О, Кетрин! — изхълца гласът.
Наистина беше Тара, но плачеше толкова силно, че не можеше да говори.
— Какво има? — уплаши се Кетрин. — С Финтан ли е станало нещо?
— Не. Няма нищо.
— Не може да няма.
— Заради Томас е. Такъв гадняр е.
— Какво е направил? — ужаси се Кетрин.
— Просто е пълен гадняр.
— Да, но…
Разбира се, че беше такъв. Нищо ново. Но сигурно бе станало нещо.
— Не ти изневерява, нали?
— Защо? Мислиш ли, че по света има и други тъпанарки като мен? А, току-що си спомних. Ти си на среща. Моля те, кажи ми, че всичко е наред.
— Остави това. Кажи ми какво стана.
— Утре. Моля те, Кетрин, наистина искам да знам дали всичко е наред.
— Джо ме целуна два пъти и ще ме води на вечеря в „Айви“.
— В „Айви“! Страхотно се радвам. Очевидно намеренията му са сериозни — с пресилено въодушевление каза Тара. — Хапни един голям шоколадов мус и си мисли за мен.
— Не искаш ли да дойда при теб?
Кетрин стисна палци, затвори очи и се помоли на Бога.
— В никакъв случай — засмя се Тара.
— Ще се оправиш ли?
— Разбира се. Съжалявам, че ти развалих настроението. Пожелавам ти приятно прекарване довечера.
— Сигурна ли си?
— Кълна се в живота на баба си. Сигурна съм.
Таксито я остави пред „Айви“ точно в осем и Кетрин реши да се поразходи малко. Нямаше проблеми да чака сама в ресторант, когато се срещаше с Тара или другите си приятели, но сега бе различно. С огромни усилия на волята успя да закъснее десет минути.
— Имам среща с господин Рот — съобщи тя на салонния управител.
Той провери списъка с резервациите.
— Съжалявам, но няма маса на името на господин Рот.
Стомахът на Кетрин се сви от ужас. Тя огледа уплашено ресторанта и с облекчение забеляза Джо в едно от сепаретата. Той също я видя и скочи на крака.
— А, ето го там. Всичко е наред — усмихна се тя и посочи Джо.
— Това е господин Сталоун — отвърна салонният управител с непроницаемо лице.
— Така.
Джо стигна до тях.
— Гостенката ви пристигна, господин Сталоун — учтиво съобщи салонният управител.
— Благодаря. Насам, Кетрин.
— Господин Сталоун? — прошепна тя, докато Джо я настаняваше на стола.
— Това бе единственият начин да резервирам маса за толкова кратък срок — промърмори той.
Кетрин замълча объркано за момент, после се усмихна.
— Господин Сталоун! — повтори тя и избухна в див смях, от който й потекоха сълзи. — Господи, не съм се смяла така от години — изхълца накрая тя.
— Надявах се да не разбереш. Не свалях очи от вратата, но проклетият параван закрива гледката.
— Не можеш да си представиш колко се радвам, че разбрах — каза тя искрено, като се наведе към него. — Кълна се в Бога.
Менютата пристигнаха и си поръчаха храна и вино. Имаше невероятно много неща, които не знаеха един за друг, но въпреки това говориха основно за храната. Джо й описа панираното си бри, а тя му разказа подробно за топлата салата с бекон, която си бе поръчала. Все едно, че си бъбря с Тара или Финтан, помисли си Кетрин изненадано. Най-вече с Тара.
Това всъщност не бе никак лошо.
След малко пристигнаха основните ястия и Кетрин попита любопитно:
— Хубава ли е писията?
— Да — кимна Джо. — Искаш ли да опиташ? — протегна й вилицата си.
— Ами… не — промърмори тя засрамена и се изчерви.
— Хайде де — настоя той. — Великолепна е.
Възбудена от гласа му и интимния жест, Кетрин се наведе и лапна вилицата.
— Харесва ли ти? — попита той многозначително.
— Хубава е — свенливо се съгласи тя.
Джо я гледаше как се храни, фокусирал поглед върху устните й. Кетрин бе едновременно засрамена и възбудена и преди десерта изтича до тоалетната, за да си поеме дъх от сексуалното напрежение на масата.