Кетрин би предпочела по-далечно място. Например Ел Ей. Или Луната. Но и Лондон щеше да свърши работа.
Рано сутринта на 3 октомври 1986 тримата пристигнаха на гара „Юстън“, купиха си „Ивнинг Стандарт“ и наеха апартамента в Уилсдън Грийн.
През следващата седмица си намериха работа: Тара в компютърна компания, Финтан — на първия етаж на скъп мъжки магазин, а Кетрин — като младши счетоводител.
Новият им живот започна.
В Лондон имаше много мъже. Стотици хиляди. Тара и Финтан запретнаха ръкави и се заеха да ги преслушат, но Кетрин се държеше настрани. Не й беше трудно. Но те не винаги отвръщаха подобаващо на липсата й на интерес и от време на време я канеха на срещи. Отхвърляше поканите, без да се замисли. Доста грубо. И никога не я канеха втори път.
Но една петъчна вечер, повече от година след пристигането в Лондон, отиде на кръчма с колегите на Тара. Сред тях бе и Саймън Армстронг, официалният женкар на офиса. Самоуверен, чаровен, хубав и рус, той се радваше на страхотен успех сред жените. Но тя почти не го забеляза. Саймън веднага усети липсата на интерес. Можеше да има всяка от присъстващите, но искаше Кетрин, заинтригуван и подлуден от недостъпността й. Егото му настояваше, че той е човекът, който трябва да проникне под маската й.
Кетрин не беше красива и съблазнителна като жените, с които обикновено се срещаше, но по някакъв странен начин това само усили интереса му. Откри, че я преследва, препречва пътя й и й се хили.
Останалите момичета не можеха да повярват на очите си и започнаха да оплюват спретнатия вид на Кетрин.
— Вероятно прилича на майка му — решиха накрая те.
Саймън взе служебния й телефон от Тара, обади й се и я покани да излязат. Тя му отказа. Обади й се отново. И отново получи отказ. Обясни й, че не приема откази.
Отначало Кетрин се притесни от вниманието му. После бе поласкана. А накрая — развълнувана. Упоритото ухажване на Саймън проби защитата й и я изпълниха забранени желания. Искаше да я обичат и ако нещата със Саймън тръгнеха добре, животът й щеше да влезе в релси.
Затова отиде на среща с него. И на втора. И на трета. След три седмици спа с него. На сутринта той й обеща да се обади по-късно, но не го направи. Тя му звънна на следващия ден. С треперещ глас му предложи да излязат някъде вечерта. Саймън отговори уклончиво, а тя започна да се моли отчаяно:
— Моля те, не ми причинявай подобно нещо.
Разбира се, думите й накараха Саймън да потъне вдън земя.
Бездруго бе изгубил интерес към нея. Кетрин беше прекалено млада и неопитна и той я бе преследвал само за да окачи още един женски скалп на колана си. Единственото, което бе харесвал у нея, бе недостъпността й, а тя се изпари веднага щом преспаха заедно. Макар слаба и хубава, тя не бе зашеметяваща, а Саймън обичаше зашеметяващи жени. Да не говорим, че бе усетил отчаяните сигнали, които излъчваше, и това още повече го подплаши.
През следващите седмици и месеци Кетрин преживя ужасен шок. Не можеше да повярва, че отново я бяха зарязали. Очевидно не успяваше да се справи с мъжете и напълно бе изгубила контрол върху живота си.
Закле се, че това е последният й мъж. Този път си бе научила урока.
Следващите няколко години животът й бе спокоен и скучен. Работеше усърдно, взе изпитите за счетоводител, живееше с Тара и Финтан и наблюдаваше романтичните им преживявания със суха усмивка. Тя самата нямаше връзки. Никой не би си помислил, че се е отказала от любовта, тъй като все още си купуваше модерни дрехи, харчеше доста пари за косата си, говореше с мъжете непринудено и ходеше по купони с приятелите си. Единствената разлика бе, че винаги се прибираше сама.
Докато не срещна Алекс Холст.
Бяха минали почти четири години от идването й в Лондон. Финтан тъкмо бе започнал работа при Кармела Гарсия, а Алекс бе един от моделите. Имаше квадратна брадичка, идеални зъби, гарвановочерна коса и весела усмивка. Но за негово учудване, когато го представиха на Кетрин, очите й не заблестяха развълнувано. Държеше се любезно, но безразлично, а това го изнервяше. Ненаситното му его се нуждаеше от обожанието й.
Алекс бе изключително неуверен, тъй като бе прекарал детските си години като дебела топка. Благодарение на упорития фитнес и булимията сега бе слаб и красив, но страховете му не бяха изчезнали. Все още се виждаше като планина от сланина, на която се подиграват и от която се отвращават. Отказът на Кетрин го съкруши.
Беше по-нежен от Саймън, но не по-малко настоятелен. Непрестанно й се обаждаше по телефона, изпращаше й цветя и дори й написа стихотворение. Обясни й, че е най-интересната и вълнуваща жена, която някога е виждал.
Кетрин устоя. След като Алекс й каза, че никога не е преследвал жена толкова упорито, тя се засмя и отвърна: