— Обзалагам се, че го казваш на всички.
Той се закле, че не е женкар, а тя изсумтя презрително:
— Сигурно ме взимаш за пълна глупачка.
Една вечер Алекс реши да я изненада и я изчака пред службата й. Кетрин му обясни сериозно, че преследването е криминално престъпление.
Но той не се предаде и постепенно Кетрин усети, че омеква. Не можа да устои. Вниманието му беше безкрайно и тя започна да вярва на обещанията му. Една вечер й разказа каква лоена топка е бил и последните й бариери паднаха.
Също като Саймън Алекс й даваше възможност да поправи миналите си грешки. Накрая, стиснала зъби и заклела се пред Бога, че няма да се държи като отчаяна жена, излезе с него.
Връзката им продължи малко по-дълго, отколкото със Саймън, но скоро Кетрин усети, че интересът му към нея е намалял. Попита го, но той отрече. Разбира се, не му повярва. Забеляза как от щастлива и самоуверена жена се превръща в отчаяна и несигурна параноичка. Но не можеше да спре. Обвини Алекс, че се заглежда по други жени и не държи на нея. Той запротестира неубедително и не й се обади три дни. На четвъртия й звънна, за да й съобщи, че има нова връзка.
Старите рани закървиха отново. Кошмарното чувство, че не е достатъчно добра, се настани трайно в душата й. Започна да се мрази. Болката беше непоносима.
След известно време се стегна. Отново се закле, че приключва с мъжете, но не си повярва. Вече се бе провалила два пъти и изпитваше ужас да не го направи отново.
Животът й беше хубав и подреден, когато нямаше връзка. Стана дипломиран счетоводител, купи си прекрасна кола и собствен апартамент. Самочувствието й в професионално отношение я превърна от малко момиченце в изискана млада жена.
Но желанието за любов не спираше да я тормози. Появяваше се винаги, когато я ухажваше хубав мъж.
— Май не трябва да излизаш с такива красавци — нежно й каза Тара. — Обикновено са толкова самовлюбени, че не могат да се привържат към никого.
— Не искам да говоря за това — рязко отвърна Кетрин.
— Знам — въздъхна Тара.
Кетрин не можеше да излиза с обикновени мъже. Не успяваха да събудят интереса й.
Беше спала с шестима преди Джо. Най-дългата й връзка продължи седем седмици. И шестимата я бяха зарязали. Нито веднъж не получи възможност тя да бие шута на някого.
И накрая от страх да не бъде изоставена реши изобщо да не се обвързва. Не можеше да понесе мисълта, че мъжът постепенно ще се отдалечи от нея, след като осъзнае, че е съвсем обикновена, а не загадъчната фатална жена, която бе очаквал. Затова започна да се държи като зла кучка. Смяташе, че е по-разумно да ускори настъпването на неизбежното. Безкрайните месеци целомъдрие бяха прекъсвани от кратки връзки, следвани от дълги периоди близане на рани. Всеки път щом някой мъж изгубеше интерес към нея, старите рани се отваряха отново.
Знаеше, че е затормозена от миналото и поведението й не е нормално. Чак преди четири години, на двадесет и седмия си рожден ден, осъзна, че вероятно новината за смъртта на баща й, получена прекалено скоро след първата й неуспешна любов, я бе изкарала от релси. Та нали всеки можеше да бъде изоставен? И само откачените не успяваха да превъзмогнат болката. Но не можеше да срине стените, които бе издигнала около себе си. Дванадесетте години бяха изминали неусетно.
Преди два месеца я запознаха с новия рекламен директор Джо Рот. И той започна да я обсипва с внимание по начин, който й се виждаше кошмарно познат.
Глава 60
Но този път се държах добре, помисли си Кетрин гордо, като огледа разхвърляното легло. Празнината изчезна и сега се чувстваше щастлива и превъзбудена.
Взе възглавницата, притисна я до лицето си и долови лекия аромат на Джо. Спомените за предишната нощ я развълнуваха. Умираше от желание да поговори за станалото. Беше почти обяд. Рано ли бе да звъни у Тара?
Господи, Тара! Какво ли й се бе случило вчера? Кетрин грабна телефона, но се свърза само с телефонния секретар на приятелката си. После звънна на мобифона й, но се включи гласовата поща. Обади се на Лив, но и там чу телефонния секретар. Остави й съобщение, после звънна на Финтан.
— Ало? — излая той.
— Аз съм. Искаш ли да дойда?
— Не сега. Довечера.
— Добре. Звънни ми, ако си промениш решението.
Почувства се странно. Тойа бе първата й неделя без семейство О’Грейди. Не беше свикнала да има свободно време. Особено когато най-хубавата част от деня вече бе минала.
Можеше да почисти апартамента, но не й се занимаваше със скучни неща. Или пък да прекара деня пред телевизора. Но й се стори, че дистанционното й я гледа обвинително. Почти изпита желание да му се извини и да му обясни, че още го обича. Отиде до центъра и влезе в „Селфридж“, но вместо да се отправи към дрехите, откри, че се мотае из мъжката козметика. Взе лениво един афтършейв, помириса го и го остави. После втори и трети. Петият едва не я накара да припадне. Заляха я копнежът и възбудата от предишната нощ. Подуши го отново още по-силно и затвори очи. Великолепно! Усети гладката кожа на Джо, припомни си прекрасния начин, по който я караше да се чувства обожавана и желана. Отвори очи и погледна шишето. „Давидоф“. Любимият афтършейв на Джо. Зачуди се дали да не го купи, но се въздържа. Не беше чак толкова откачена. Да помиришеш шишето бе едно, но да го купиш изглеждаше прекалено тъжно.