Изпитваше такава носталгия към миналия си живот, че дори й липсваше противния, подобен на хралупа кафяв апартамент. Да, беше на името на Томас, но все пак бе и неин дом. А сега се бе свила като бежанка в чуждо жилище, страхуваше се, че досажда на приятелката си и не можеше да се отпусне. Тревожеше се, че прекарва прекалено дълго време в банята. Смяташе, че няма право да каже какво й се гледа по телевизията. Чувстваше се виновна, задето хаби много ток и се притесняваше, че трябва непрестанно да разтребва.
Постоянно си фантазираше как Томас ще дойде и ще я моли на колене да се върне при него. Но с изключение на единственото обаждане по телефона, когато я попита дали могат да останат приятели, той не я бе потърсил повече. Тара бе наясно, че неговата фалшива мъжественост му пречи да си признае слабостите и нуждите. Дори да умираше без нея, нямаше да направи нищо.
Освен тежките мисли за самотното й бъдеще я тормозеха и тревогите по Финтан. Беше изкарал три курса химиотерапия, но очакваните резултати не се появяваха. Кръвните проби показваха, че нищо не се е променило, а и буцата на врата му не се смаляваше.
Онколозите настояваха, че е нужно време и състоянието му ще се влоши, преди да се подобри, но Тара все още трепереше от страх и упорито четеше всичко, което можеше да открие за алтернативните методи на лечение.
— Днес се навършват двайсет дни! — извикаха Кетрин и Джо едновременно и заръкопляскаха, когато Тара влезе в кухнята.
Тара потръпна.
— Понеделник сутрин е. Как може да сте толкова жизнерадостни?
— Време е за сутрешното ти оплакване — ухили й се Кетрин.
— Благодаря. Днес ми е мъчно, защото нямам с кого да отида да гледам „Повелителят на конете“.
— Но и Томас не искаше да дойде с теб.
— Позволи ми да погледна с розови очила в миналото си — достойно отвърна Тара.
— Ние не искаме да гледаме „Повелителят на конете“ — каза Кетрин.
— Коя вечер няма да го гледаме? — усмихна се широко Джо.
Известно време двамата се гледаха влюбено, после Кетрин отговори:
— Следващия вторник.
— Не сте задължени да го гледате — каза Тара. — В живота ви има достатъчно романтика. Е, добре, тръгвам за работа.
— Радвай се на двайсет и първия си ден без Томас!
— Ще се прибера късно — съобщи Тара и замълча за момент с надеждата някой от двамата да я помоли да си дойде навреме. — Ще ходя на фитнес, а после някъде другаде.
— С кого?
— С когото намеря. Рави, някой продавач на списания, който и да е. Знам, че действам като по учебник — всички тези кръчми и пиянски нощи.
— Но наруши традицията с липсата на еднократни свалки.
— С човек, когото не би погледнала, ако току-що не си скъсала с гаджето си — добави Джо с мила усмивка, с която искаше да покаже, че и той е преживял същото.
— Има време. Още не съм пропяла.
В мига, когато затвори входната врата зад себе си, Тара си помисли колко глупаво бе всичко. Защо отваряше и затваряше чужда врата, когато си имаше чудесна собствена врата на няколко километра оттук?
Застана на улицата и огледа къщите, магазините и офисите, които се простираха между нея и истинския й дом.
Искам да се прибера у дома.
Да, ама не можеш.
— Добро утро, Тара! — поздрави я весело Рави, когато влезе в офиса. — Чудесни новини. Прочетох в „ЕС“, че „Макс Фактор“ са произвели ново червило. Не твърдят, че е неизтриваемо, но било самоподновяващо се. Не знам за теб, но на мен ми се струва, че звучи страхотно. Предчувствам, че ни предстои разходка до „Бутс“.
— Наистина ли? — зарадва се Тара. — Разкажи ми подробно, Рави.
— Слагаш го и забравяш за него. А ако се притесняваш, че може да се е изтрило, просто притискаш устни и бум! Червилото е свежо, все едно сега си го сложила.
Телефонът на Тара звънна. Обаждаше се Лив.
— Какво има? — притесни се Тара. — Джей Ан ли?
Лив въздъхна.
— Тази жена е ангелът на отмъщението. Но не става дума за нея. Имаш ли някаква дрога?
— Моля?
— Хашиш?
— Нямам подръка. Какво става?
— За Финтан е. Чувства се ужасно от химиотерапията, а някой му казал, че хашишът премахва гаденето. Но нямам представа откъде да намеря. Дизайнер съм, по дяволите! Кокаинът е единственият наркотик, който някога са ми предлагали.
Глава 65
— Донесох ти жесток червен ливанец, човече — имитира търговец на дрога Тара, като размаха малкото кафяво пликче. — А може да е и черен мароканец. Нямам представа. Само ако знаеш каква драма преживяхме с Рави, докато го намерим. Приятел на приятел на приятел има сестра, която има гадже, което има колега, който ни определи среща в игрална зала в Хамърсмит и ни продаде стоката, човече. Хей, какво е това прекрасно ухание?