Финтан я поведе към кухнята. В тавата на плота лежеше самотно шоколадово кексче.
— Любимите ми кексчета — обясни Финтан. — Съжалявам, Тара. Сандро успя да достави малко марихуана следобед. Можех да ти спестя труда, човече — добави ухилено той.
— Няма проблеми. Беше адски забавно. Не съм го правила от векове. Кексчетата помогнаха ли ти срещу гаденето?
— Преди малко ги изядох. Но се надявам да свършат работа. Омръзна ми вечно да ми се драйфа.
— Стискам палци. Е, какво ще правим тази вечер? Струва ми се адски съблазнително да се дрогираме и после да се завлечем до денонощния и да изкупим цялата им бира.
— Без да можем да обелим и дума, защото сме изпаднали в истеричен смях.
— Трябва да помним, че дрогата е само с медицинска цел и да не прекаляваме. Нямаше да е лошо да се напушим. Не сме го правили от години.
— Проблемът е, че излизам.
— Излизаш? Къде отиваш?
— На коледния купон на Сандро.
— На първи декември?
— Успели да запазят маса в „Нобу“ само за тази вечер. Можеш ли да повярваш, че всичко е резервирано чак до четвърти януари?
— Достатъчно силен ли си да отидеш?
— Щом имаш желание, значи има начин — засмя се Финтан. — Искам да се позабавлявам. Да ям, да пия и да се веселя.
— Сигурен ли си? Все пак, още не си съвсем добре…
— Сигурен съм. А, звънна се. Това трябва да е таксито ми.
Финтан се надигна и Тара забеляза нещо, от което й се сви сърцето.
— На маскарад ли отиваш?
— Не.
— Защо тогава си с бастун?
— А, това ли? Заради вълнението покрай дрогата и стомаха, забравих да ти кажа.
— Какво забрави да ми кажеш?
— Последната химиотерапия ми повреди нервните окончания на краката.
— Как така ги повреди? — ужасено извика Тара.
— Усещам гъделичкане и болки, когато пристъпвам. Бастунът ми помага — обясни й той, после забеляза уплашеното й лице и добави: — Не се разстройвай, Тара, това е само временно. След като приключа с химиотерапията, ще се почувствам по-добре. Виж дали перуката ми стои както трябва.
Тара огледа кльощавото създание, което куцукаше към вратата с перука в стил Тина Търнър, и й се доплака. Финтан беше само една година по-голям от нея.
— Да ти дойда ли на гости утре вечер? — попита тя.
— Не. Отивам по клубовете с двайсет и седем от най-близките си приятели. Но си поканена да се присъединиш към нас.
— Отиваш по клубовете?
— Точно така — отвърна Финтан леко раздразнено. — Ще вилнея из клубовете. Ще изливам гнева си срещу угасващата светлина.
Сърцето на Тара се сви, когато осъзна, че приятелят й не се бе примирил философски.
— Ядосан ли си? — попита тя.
— Не точно ядосан. Или поне не в момента. Но ако съм попаднал в бар „Последен шанс“, поне ще се позабавлявам.
Тара не можа да отговори нищо, объркана от срам и възхищение.
— Ще си отида, борейки се — обеща Финтан. — Или поне танцувайки. Докато още дишам и чувам музиката, животът продължава.
Глава 66
— Работа — въздъхна Тара, когато се прибра, вмирисана на алкохол и цигари. — Скапана съм.
— Много ли ви се насъбра? — запита Кетрин със съчувствие в гласа.
— Не ми говори! Снощи беше вечерята в чест на новия проект. Вчера на обед — купонът на екипа, предишния ден — служебният обяд, днес — питиета за всички от нашия етаж, утре — обядът на отдела, а вдругиден — купонът на цялата компания. Проклетата Коледа направо ме унищожи. Черният ми дроб плаче за милост.
— Разбирам те напълно — съгласи се Кетрин.
Но все пак в „Брийн Хелмсфорд“ разликата между лудите купони по празниците и лудите купони през останалата част от годината не бе особено голяма.
Коледните празненства започнаха в идеален за Тара момент. Алкохолът и приповдигнатото настроение прогонваха демоните й.
— На всичкото отгоре заприличах на страна от Третия свят — добави Тара. — Фалирах!
— Вечно си фалирала — напомни й Кетрин.
— Сега е по-зле от обикновено. Пиене, таксита и… пиене и таксита. И дрехи, разбира се. Май пак ще се наложи да си режа кредитните карти.
Тара непрекъснато си купуваше дрехи. Не че беше кой знае каква утеха, но сега влизаше в дрехи, за които преди шест седмици дори не можеше да мечтае.
— Още няколко седмици душевни терзания и ще мога да нося джинси — усмихна се тя. — Погледни каква разкошна пола си купих за обяда утре.