— Непрестанно издават звука на конско копито, което се измъква от гъста кал — оплака се Кетрин на Финтан по телефона.
Лив грабна слушалката от ръката й.
— В банята има едно нещо, което се пъха в мивката, за да задържи водата вътре — обясни тя. — А когато го извадиш, издава същия звук като Тара и онзи тип. Може ли да дойдем у вас?
Тара обаче бе невероятно въодушевена.
— Луда съм по Томас — заяви тя пред всички.
— Луда е точната дума — промърмори Кетрин, като огледа враждебно кафявото величие на Томас.
— Пак се котира — мъдро заяви Лив.
— Класира — поправи я Кетрин.
Глава 6
Чувствата, които избухнаха внезапно в душата на Тара, след като подмина улицата на Аласдър, я накараха да примре от желание да види Томас. Изтича от таксито до вратата, но бурният ентусиазъм, съчетан с огромното количество алкохол, което бе погълнала, й попречиха да уцели ключалката. Чак след третия опит успя да отключи и залитна в коридора.
— Томас? — извика Тара въодушевено.
Той седеше във всекидневната, заобиколен от четири празни бирени бутилки и кутия от пай с бъбреци.
— Крайно време беше — изсумтя Томас.
— Липсвах ли ти? — поглези се Тара, зарадвана от присъствието му.
— Може и да си — намигна й той закачливо. — А може и да не си. Берил ми правеше компания.
Берил беше котката на Томас, върху която той изливаше безкрайна обич, възхищение и внимание. Тара ужасно ревнуваше и й завиждаше за безгрижния и неблагодарен начин, по който се умилкваше и получаваше любовта му, а после спокойно го изоставяше.
— Добре ли прекарахте? — попита Томас.
— Да — отговори Тара, без да изрази съжаление, че той не е дошъл на купона.
Томас и приятелите й не се разбираха и нямаше смисъл да насилват излишно нещата.
— Не си поръчах ордьовър — похвали се Тара. — Почакай само да видиш подаръците ми. Ето червилото. Не е ли прекрасно?
— Не е лошо — сви с безразличие рамене той.
Тара забеляза нещо на масичката за кафе.
— О, Томас, попълнил си застраховката на колата ми! Благодаря ти. Знаеш колко мразя да се занимавам с такива неща.
— Не казвай, че никога не правя нищо за теб — ухили се той. — И докато не сме сменили темата, купих билети за утре вечер.
— Чудесно! За кой филм?
— „Две димящи дула“. Гангстерски. Готин е.
— О! — усмивката й помръкна. — Казах ти, че искам да гледам „Повелителят на конете“ с Робърт Редфорд.
— Няма да ходя на разни лигави женски филми!
— Но…
Томас я погледна обидено и тя побърза да каже:
— Е, няма значение. Сигурна съм, че и другият ще е хубав.
Томас беше ужасно чувствителен. Това се дължеше на факта, че една неделна утрин, когато бил на седем години, намерил майка си в коридора с куфар в ръка. Попитал я изненадано къде отива, а тя се засмяла и отговорила:
— Не се прави на малоумен. Знаеш.
Той възразил, че няма представа, и тогава тя горчиво казала:
— Ние с баща ти се развеждаме.
Така Томас научил за развода и сега, двадесет и пет години по-късно, все още не можеше да прости на майка си, че е искала да си отиде, без да се сбогува с него.
— Не си длъжна да идваш, щом не искаш — Томас изглеждаше засегнат. — Но като се има предвид колко усилия положих…
— Искам да дойда — увери го тя. — Честна дума. Искам. Благодаря ти, че купи билети. Пък и на кого му се гледа старческото лице на Робърт Редфорд?
Тара забеляза пликчето с фъстъци, върху което се бе проснал Томас.
— Ммм! Вкусно!
— Не! — плясна я той по ръката.
— Днес е рожденият ми ден.
— Аз съм будната ти съвест — обясни й той. — Ще ми благодариш за това.
— Сигурно — тъжно се съгласи тя.
— Усмихни се, Тара — опита се да я развесели Томас. — За твое добро е.
— Прав си — отвърна тя и зарови из чантата си. — О, не! Свършила съм цигарите. Как е възможно? Имаш ли?
След известно колебание Томас й хвърли своите. Наведе се към нея със запалката и каза:
— Трябва да ги откажем, Тара.
— Наистина трябва.
— Струват цяло състояние.
— Така е.
— Три лири на ден, Тара. На човек.
— Знам.
— Това са двадесет и една лири на седмица. На човек.
— Знам.
— Осемдесет лири на месец. На човек.
— Знам.
Хиляда лири на година. На човек. Помисли какво можем да купим с тези пари, Тара — каза си тя наум.
— Хиляда лири на година. На човек. Помисли какво можем да купим с тези пари, Тара.
За теб не е проблем. Ти си компютърен специалист. Печелиш два пъти повече от мен.
— За мен не е проблем. Компютърен специалист съм. Печеля два пъти повече от теб — закачливо довърши Тара.