Копнееше за дните, когато бе толкова дебела, че й се наложи да спре да си купува „Вог“, защото хубавите дрехи, в които не можеше да се натъпче, разбиваха сърцето й. Но тогава поне си имаше гадже.
За Тара, Кетрин, Майло и Лив посещенията при Финта бяха станали навик като миенето на зъби сутрин. Чувстваха се странно, ако не го видеха дори един-единствен ден.
Силните емоции, които ги измъчваха в началото, се бяха поуталожили. И макар да живееха в напрегнато очакване и да трепереха уплашено при всяка болка или намръщване на Финтан, ужасът им също бе намалял. Според Лив нямаше друг начин.
— Човек постепенно свиква с бремето си — обясни им тя. — Все още се тормозиш, но първоначалният шок избледнява.
Никой не хранеше и предишните надежди. След четири курса химиотерапия състоянието на Финтан почти не се бе променило.
Дори яростта, отчаянието и надеждата на Финтан вече нямаха същата сила. По някакъв странен начин всичко им изглеждаше съвсем обикновено и в реда на нещата.
Понякога обаче ужасът на положението излизаше наяве. Например в нощта, когато Кетрин, Джо и Финтан отидоха на театър, а после не успяха да хванат такси за Финтан.
— Ужасно съжалявам, че не мога да те закарам — промърмори Кетрин, докато стояха на улицата и напразно махаха на всяко минаващо такси. — Това е проблемът с двуместните коли.
— Мога да седна в скута на Джо — предложи Финтан.
Кетрин се засмя и му се скара, задето непрестанно флиртува с Джо, но внезапно забеляза, че Финтан е напълно сериозен. Шокът се усили, когато осъзна, че това наистина бе възможно. Финтан се бе смалил и отслабнал ужасно.
Сърцето й се сви от болка и не можа да проговори през целия път до дома на Финтан, който седеше в скута на Джо като кукла на вентрилоквист.
Майло обяви фермата си за продан и заяви, че ще става градинар.
— Харесвам Лондон, но ми липсва земята — обясни той. — Обичам да усещам пръстта в ръцете си. Всички си имаме определен начин на живот.
Лив го погледна възхитено.
— Щастлива ли си, Лив? — тихо попита Тара.
— Щастлива? — повтори замислено тя. — По принцип не съм от щастливите хора. Но вече не взимам „Прозак“ и не съм мислила за самоубийство от месеци.
— Но щастлива ли си с Майло?
Лив се оживи.
— Той е великолепен. Не мога да повярвам на късмета си. Промени целия ми поглед върху света. Когато завали, вместо да се тревожи, че косата му ще се накъдри, той казва: „Прекрасен дъжд. Ще се отрази чудесно на реколтата.“ Но все пак — побърза да добави Лив, която не искаше да създава впечатлението, че животът й е съвършен — не трябва да забравяш, че се събрахме заради болестта на Финтан. Тя ни сближи в известно отношение, но иначе… И двамата се чувстваме разтревожени и виновни. А и Джейн Ан ми е ужасно ядосана. Няма идеални неща.
— Така си е — кимна Тара, като едва сдържаше усмивката си.
— Но мисля, че всичко е наред — призна накрая Лив.
В средата на февруари научиха клюката, че Томас имал нова приятелка. Беше Марси, жената, която бе казала на Тара на рождения ден на Еди, че се опитва да забременее чрез банка за сперма.
— Нищо чудно! — смело заяви Тара. — Сигурно е адски отчаяна.
Всички я поздравиха за пренебрежителното отношение, но новината силно я нарани.
— Скапвам се от ревност — призна тя измъчено. — Непрестанно си мисля колко мил беше Томас с мен.
— Никога не е бил мил с теб — опита се да я утеши Кетрин.
— Не е вярно. В началото беше чудесен. Лудо влюбен в мен. Смяташе ме за прекрасна. Иначе щях ли да тръгна с него? А и защо останах толкова дълго с него?
— Ти ми кажи.
— Защото се опитвах да върна нещата такива, каквито бяха в началото. Знам, че е тъпо от моя страна, но все още го смятам за мой. А сега е мил с Марси вместо с мен.
— Ще скапе и нейния живот.
— Това не е утеха. Трябваше да скапва моя живот, а не нейния — изстена Тара. — Писна ми да се чувствам по този начин. А на всичкото отгоре тя е адски кльощава.
— Поглеждала ли си се в огледалото напоследък? — попита я Кетрин, като огледа отслабналото й и стегнато от фитнеса тяло.
— Тя си е вечно кльощава — прошепна Тара. — А аз сигурно скоро ще надебелея отново. Е, поредното препятствие — смело добави тя. — След като го превъзмогна, ще се почувствам много по-добре. Но сега вече наистина няма връщане назад.
— Но ти не възнамеряваше да се върнеш при Томас — шокирано каза Сандро.