— Не, но… Краят става окончателен, когато бившото ти гадже си хване нова приятелка — тъжно се усмихна Тара. — Шок е. А и не ми е приятно да мисля, че си живее живота без мен.
— Но ти също живееш без него — утеши я Лив.
— Всъщност не. Още нямам ново гадже. Ужасно ме е яд, че мъжете винаги се уреждат първи. Нужни му бяха само три месеца. Не е справедливо.
— И ти можеше да си хванеш някого — напомни й Финтан. — Успя да преспиш с двама мъже за последния месец.
Тара потръпна.
— Еднократни свалки в пияно състояние с двама от най-ужасните мъже в северното полукълбо. Човекът слон и грозният брат на Човека слон. Спах с тях само за да получа малко внимание.
— Такива са правилата — весело каза Финтан. — Жените правят секс, за да получат внимание, а мъжете обръщат внимание, за да получат секс.
— Еднократните свалки ме карат да се чувствам още по-зле. Не си струват — настоя Тара.
— Как е онова сладурче Рави? — невинно попита Финтан.
— Рави? Колегата ми Рави? Рави, който е три години по-малък от мен? Рави, който играе „Нинтендо“ по цяла нощ? Рави, който мислеше, че „Умирай трудно“ е документален филм? Този Рави ли? Добре е, Финтан. Защо питаш?
— От учтивост — ухили се Финтан. — Още ли ходи с Даниел?
— Не. Скъсаха на Коледа.
— Така ли? — доволно се сбутаха Финтан и Сандро. — Наистина ли? Значи Рави е свободен? Защо не помислиш за него?
Тара ги изгледа мрачно.
— Ако някога помисля за него, по-добре ме застреляйте.
На следващия ден, Тара се сблъска с Ейми в коридора в службата.
— Здрасти! — усмихна й се тя. — Как си? Не съм те виждала отдавна. От Коледа.
— Ох, мамка му! — изстена Тара. — Спомням си. Видяхме се в онзи кошмарен ден, когато се бях напила като маймуна и драйфах в тоалетната. Какъв срам!
— Не се притеснявай. Онази нощ и аз получих алкохолно отравяне и се наложи да ми бият инжекции.
Тара се засмя облекчено. Благоговееше пред нежната красота на Ейми и й бе приятно да узнае, че и тя е простосмъртна.
— Трябва да излезем заедно някоя вечер — продължи Ейми. — Освен ако не си се сдобрила с гаджето си?
Тара тъжно поклати глава.
— Не знам дали помниш, но ти споменах, че моето има чудесен приятел на име Бенджи. Обзалагам се, че двамата ще се харесате. Защо не излезем заедно?
— Добре — кимна Тара и усети леко вълнение. — Кога?
— Събота вечер?
— Не мога. Следващата събота?
— Готово.
— Симпатичен ли е този Барни?
— Бенджи. Чудесен е.
— Е, ако прилича поне малко на гаджето ти, значи е великолепен — каза Тара, но се отдалечи прекалено бързо, за да забележи тревогата, изписала се по лицето на Ейми.
Глава 69
— За тридесет и първа година поред наградата за най-добро съчетание на молекули отива при Кетрин Кейси — усмихна се Джо на Кетрин, която лежеше гола на леглото му. — И не става дума само за планетата Земя — добави той весело. — А за цялата Вселена.
— Трябва да ставаме за работа — неубедително каза Кетрин.
— Никъде няма да ходиш — строго отвърна той. — Не и преди докторът да те е прегледал.
Кетрин се изкикоти, но сърцето й заби учестено. Играта беше още по-хубава, ако започнеш с дрехи, но какво пък?
— Какъв е проблемът? — запита Джо с престорена сериозност.
— Боли ме.
— Къде?
— Тук — посочи Кетрин корема си.
— Покажи ми — нареди той. — Аз съм зает човек. Покажи ми точно къде.
— Ето тук — докосна се тя леко и почервеня от срам и възбуда.
Джо сложи хладната си ръка върху венериния й хълм и нежно започна да я гали с палец.
— Къде?
— По-надолу.
— Госпожице Кейси, покажи ми къде точно!
Тя затвори очи, хвана ръката му и я намести.
— Къде? — настоя той.
— По-навътре — изстена Кетрин.
— Тук ли?
— Да.
След известно време приглушеният глас на Кетрин се чу изпод Джо:
— Вече наистина трябва да ставаме за работа.
На път към душа се спъна в гирите, които събираха прах до вратата. После влезе в банята, където единственият шампоан бе „Хед енд Шолдърс“ и нямаше балсам.
Апартаментът на Джо бе въплъщение на ергенско жилище. Но не за дълго. Кетрин твърдо възнамеряваше да промени това.
Тя се втурна в спалнята, увита в бежова хавлия.
— Закъснявам. Трябва да си изгладя блузата.
Джо се опита да й дръпне хавлията, но тя му се скара:
— Не. Остави ме на мира. И отивай да се къпеш, защото ще закъснееш.
— Да, госпожо — нацупи се той и тръгна към банята.
Кетрин беше облечена, когато Джо се върна. Той огледа внимателно светлосиния й костюм и каза нежно:
— Най-прекрасната жена на света.