— Вие двамата да не сте… — запита Лоркан, като посочи Кетрин и Джо.
— Какво да сме? — попита Джо.
— Гаджета.
— Не е твоя работа.
— Не, не ми казвай, че сте женени — засмя се Лоркан.
— Не сме женени — обади се Кетрин с измъчен глас.
— Чудесно! — ухили се Лоркан доволно, после седна до Кетрин и бавно я целуна по бузата. — Значи все още има надежда за мен.
Ейми ахна ужасено, а Джо заговори ядосано:
— Чакай…
Но докато всички гледаха и не можеха да повярват, Кетрин обърна гръб на Джо и се завъртя към Лоркан като цвете към слънцето.
Глава 74
Никога не бе успявала да му устои и сега пак не можа.
Беше почти на деветнадесет години, стоеше в един бар в Лимерик и бъбреше с колежката си, когато Лоркан я видя за пръв път. Той беше отегчен и раздразнен като котка без мишка, но внезапно настроението му се оправи.
— Виж онова сладко момиченце там — сръга той приятеля си Джак.
— Не изглежда твой тип — изненадано отговори Джак.
— Момиче е — напомни му Лоркан, — значи е мой тип. Покривай ме, отивам при нея.
След няколко минути, когато Делорес, жената, с която говореше, отиде да си купи цигари, Кетрин изненадано чу нежен глас зад себе си.
— Болеше ли?
Тя се завъртя стреснато и прикова очи в най-красивия мъж, когото бе виждала в живота си. Той стоеше облегнат на бара, гледаше я възхитено и й се усмихваше мило.
— Какво да боли? — попита тя.
— Падането от рая.
Кетрин се изчерви и се зачуди дали красавецът я сваляше. Ако беше така, той се случваше за пръв път.
— Не съм от рая, а от Нокавой.
Знаеше, че не е духовита, но все пак остана ужасно разочарована от отговора си. Но Лоркан се засмя.
— Това ми харесва! Не съм от рая, а от Нокавой — повтори той. — Звучи страхотно!
Кетрин усети как я облива непозната топлина.
— Как се казваш? — попита Лоркан.
— Кетрин. Кетрин с „К“ — добави тя сериозно.
— А аз съм Лоркан. Лоркан с „Л“.
Тя се изкикоти весело.
— Надали би могъл да си Лоркан с „К“.
Лоркан се вторачи в малките й бели зъби, гладката кожа без никакъв грим, лъскавата права коса и изпита познато желание. Знаеше, че се налага да е много внимателен и деликатен с това момиче, което изглеждаше невероятно чисто и непокварено. И не само видът й бе такъв, а и поведението. Нямаше кокетно пърхане с мигли, многозначителни реплики, флиртуване. Това го привлече неудържимо.
— Е, Кетрин с „К“, какво те води в Лимерик?
— Уча за счетоводителка — гордо отговори тя.
Той успя да си придаде изключително заинтригуван вид, докато я разпитваше и слушаше отговорите й. Научи как завършила училище с отличие и живеела в Лимерик от девет месеца, как извадила късмет и си намерила чудесна работа, как живеела сама в гарсониера, а двамата й най-близки приятели Тара и Финтан много й липсвали, но понякога им звъняла от службата и всеки втори уикенд се прибирала у дома.
— Защо и те не дойдат да работят в Лимерик? — загрижено попита Лоркан.
— Работят в хотела в Нокавой и пестят, за да заминат за чужбина.
— Е, надявам се, че поне ти идват на гости.
— Всъщност не. Нали разбираш, налага им се да работят в събота вечер, а аз работя цяла седмица и уча нощем, така че няма смисъл…
— А хората, с които работиш, свестни ли са?
— Да — отговори Кетрин, после сниши глас и добави заговорнически: — Но са доста стари.
— Значи нямаш много приятели тук?
— Нямам.
Това не й попречи да представи Лоркан на бандата дъртаци, с които бе дошла, и той бе принуден да търпи досадните им разговори с часове. След известно време усети, че не издържа повече, наведе се към нея и каза:
— Хайде да изчезнем оттук и да отидем да си побъбрим някъде на спокойствие.
Излязоха на улицата и Лоркан предложи небрежно:
— Да отидем у вас!
Кетрин се закова на място. За каква я взимаше? Малко глупаво момиченце от дълбоката провинция?
— Не — твърдо отговори тя. — Ще отидем в друг бар.
Лоркан избухна в смях.
— Не си глупава, Кетрин с „К“. Права си да внимаваш, но можеш да ми се довериш.
— Всеки би казал същото!
— Приличам ли на изнасилвач? — наранено попита той, като разпери ръце.
— Откъде да знам как изглеждат изнасилвачите? — заядливо отвърна тя.
Лоркан спря, сложи огромните си ръце на рамената й и се приближи до нея.
— Не бих те наранил — обеща нежно той. — Никога.
Кетрин се трогна от искреността му и му повярва. Реши, че мястото й е до този мъжествен красавец, който ще внесе радост и щастие в живота й.
— Добре — съгласи се тя. — Можеш да дойдеш у нас за чаша чай, но без глупости — строго размаха пръст тя.