— Жалко! — разочарова се Кетрин.
— И аз ужасно съжалявам — каза Тара. — Умираме да го видим. Обясни ни отново колко е прекрасен. По-хубав ли е от Дани Хартиган?
Кетрин се засмя презрително. Дани Хартиган беше гадже на Тара в продължение на две седмици по-миналото лято и еталонът, според който оценяваха останалите момчета. Но в сравнение с Лоркан бе гола вода.
— Много по-готин е от Дани. Прилича на филмова звезда, а и наистина е актьор.
— Мили боже! — извика Тара, като едва прикри завистта си. — Актьор! Разказвай!
Кетрин чу как Тара вика на Финтан:
— Той е актьор!
После Тара се върна на телефона.
— Познаваме ли го? — развълнувано попита тя. — Гледали ли сме го в нещо?
— Може би — гордо отвърна Кетрин. — Знаеш ли онази реклама за омекотител за пране? Там където играят футбол и…
— Не мога да повярвам! — прекъсна я Тара. — Реферът, който им казва да си свалят фланелките, за да бъдат изпрани? Страхотен е!
— Жесток е! — изкрещя Финтан някъде отдалеч.
— Не, не е реферът — призна Кетрин. — Един от играчите в десния ъгъл.
— Успокой се — каза Тара на Финтан. — Не е реферът.
— Не можеш да го пропуснеш — обясни й Кетрин. — Тича към вратата и се вижда идеално в гръб. Сещаш ли се?
— Май да — промърмори неуверено Тара.
— Много висок и е с червена коса.
— Червена коса! Никога преди не си го споменавала. И е висок? Сигурна ли си, че е хубав? Звучи малко зловещо. Представям си Бийкър от „Мъпет шоу“.
— Великолепен е — твърдо каза Кетрин.
— Извинявай! Не исках да те обидя. Е, сериозно ли е?
— Да, така мисля.
— Мамка му! Накарай го да ти даде снимка, а в петък вечер, веднага щом слезеш от автобуса, ела в хотела.
— Не мога — бързо отвърна Кетрин. — Реших да остана тук през уикенда. Искам да бъда с него.
— Пак ли?
Лоркан я караше да се чувства невероятно. Целувките му я подлудяваха, а когато я захапеше до зърното, й се струваше, че ще експлодира. Понякога, когато беше сама, се докосваше леко през бикините и се изненадваше на странната възбуда. Не бе ходила на изповед от доста време и се чудеше как въобще ще отиде отново.
Един ден, докато лежаха на леглото и се целуваха страстно както винаги, Кетрин чу смъкване на цип и шумолене на дънки и осъзна, че Лоркан се съблича.
— Какво правиш? — извика уплашено тя.
— Не трябва да правиш нищо — отвърна той с дрезгав глас. — Само го погали. Само веднъж.
— Не!
— Моля те. Ще ти хареса.
— Това е грях!
— Как може да е грях? Ние се обичаме.
Кетрин чуваше обяснение в любов за пръв път и то й достави огромно удоволствие. Но все пак не намали решителността й.
— Наистина не трябва…
— Трябва. Обичаме се — прекъсна я той.
И така, разтреперана, тя му позволи да сложи ръката й върху надървения си член. Стиснала очи, тя ахна, когато пръстите й докоснаха учудващо гладката кожа.
— Ето — каза Кетрин, като отдръпна ръка. — Надявам се, че си доволен. Няма да го правя повече.
Вярваше в заканата си, но следващия път, когато бяха заедно, Лоркан отново се разкопча. Но вместо само да се докосне до нея, обви ръката й около пениса си и започна да я движи нагоре-надолу.
— Не — замоли се Кетрин.
— По-силно! — изстена той. — По-бързо! Обичам те! По-бързо!
Тясното легло се тресеше. Дъхът на Лоркан изгаряше ухото й. Зачервеното му лице й се стори странно и непознато. Кетрин се почувства омърсена и обидена, а когато нещо горещо обля ръката й, изпита силно отвращение.
Но след като Лоркан си тръгна и остана сама, откри, че си припомня преживяното и се възбужда. Почувства се горда, задето го бе накарала да изпита подобно нещо, секси, опасна и зряла. Искаше й се да го направи отново. Ужасено се запита дали не извършва смъртен грях. Ако умреше сега, щеше ли да гори в пламъците на ада? Знаеше, че дяволските пламъци са тъпи суеверия, но все пак бе обхваната от тревоги и страх. Ами ако беше вярно?
Можеше да отиде да се изповяда и да получи опрощение, но пасторът щеше да й нареди да спре да прави тези неща с Лоркан. Може би дори да престане да го вижда.
А тя не можеше да го направи. Беше се пристрастила към онова, което вършеха в леглото й, и мисълта да спре бе непоносима. Затова, без да обръща повече внимание на заснижените си изисквания, реши, че силната им любов неутрализира смъртния грях. А и винаги си бе казвала, че каквото и да правят, никога няма да стигне докрай. Все пак, дори Тара не го бе правила. Но с течение на времето Лоркан сломи съпротивата й и сега всеки път, когато лягаха на леглото, джинсите му бяха смъкнати до коленете, нейните бикини — до средата на бедрата й, и му бе позволено да допре пениса си до входа на влагалището й.