— Никога няма да отиваме по-далеч от това, нали? — прошепна тя.
— Никога.
Но понякога се притискаше по-силно в нея и това ги изпълваше с невероятно сладки усещания.
— Но няма да го вкарваш, нали?
— Няма. Само ще се движа ей така. Хубаво ли ти е?
Тя кимна. Никога не бе изпитвала подобно нещо. А и щом не отиваха докрай, значи всичко бе наред.
— Може ли да го размърдам? — промърмори Лоркан.
— Добре, но няма да го вкарваш.
— Няма.
След малко Кетрин каза разтревожено:
— Струва ми се, че го вкарваш.
— Не — отвърна той пресипнало. — Отвън е и само се движа…
Но тласъците му се усилиха и Кетрин почувства ужасено как нещо огромно прониква в нея, а Лоркан извика триумфално:
— Сега вече е вътре!
След като свършиха, той я прегърна нежно. Галеше я по косата и повтаряше:
— Всичко е наред, бебчо. Всичко е наред.
Кетрин завъртя обляното си в сълзи лице към него.
— Никога вече няма да го правим — каза решително тя. — Не мисли, че ще ме убедиш, защото няма да успееш. Това е страшен грях и ако умра, ще отида направо в ада.
Но го направиха отново. И отново. И отново. Но когато Лоркан заговори, че трябва да „вземат мерки“, Кетрин отвърна рязко, че няма нужда, тъй като никога вече няма да съгреши.
Разбира се, съгреши. Не защото Лоркан я заплашваше, че ще я остави, ако не го направи. Не му се налагаше. Собственото й предателско тяло бе най-убедителният фактор — просто не можеше да устои на съблазънта.
В часовете на срам и отвращение към самата себе си Кетрин се утешаваше с мисълта, че Лоркан я обича. А след като се оженеха, всичко щеше да е наред.
Не че някога бяха говорили за брак. Но пък това се подразбираше. По влюбения поглед на Лоркан, по топлината в гласа му, когато й казваше, че я обича.
Глава 75
Бенджи заговори пръв и наруши зловещото мълчание във всекидневната на Кетрин.
— Ами… — започна той с неудобство, като се чудеше защо вечно му се налага да оправя бъркотиите на Лоркан. — Това просто доказва, че в света има само тринадесет души, а останалите са направени с огледала. Май трябва да тръгваме. Ейми? Тара? Лоркан?
— Да, трябва — съгласи се бързо Ейми.
Лоркан се направи, че не е чул нищо.
— Лоркан? — високо повтори Бенджи.
— Тук е хубаво — отвърна Лоркан с едва прикрита жестокост. После се усмихна на Кетрин, която седеше безжизнено между него и Джо. А усмивката му казваше: „Ще се върна.“
Лоркан се надигна грациозно от канапето.
— Чао! — каза провлачено той и се отправи към вратата.
— Чао! — извикаха едновременно Тара и Бенджи и побързаха да излязат.
Ейми отвори уста, за да се сбогува, но успя само да изстене:
— Аааах!
Вратата се затръшна и отново се възцари мълчание. Атмосферата в стаята бе изпълнена с напрежение и неприязън.
— Откъде познаваш Лоркан? — попита Кетрин, без да се обърне към Джо.
— Работих с него по една реклама. Или по-скоро не работих с него.
— Какво искаш да кажеш?
— Прояви се като такова леке, че се наложи да вземем друг актьор.
— Типично за Лоркан. Голямата звезда!
— А ти откъде го познаваш?
— Изгубих девствеността си, а и много повече, с него — тъжно отговори Кетрин.
Начинът, по който изрече думите, изпълни Джо със страх. Той се опита да я прегърне, но Кетрин се отдръпна.
— Не.
— Не?
— Искам да си тръгнеш — студено каза тя.
— Не го прави — помоли Джо.
— Искам да си тръгнеш.
Джо се обърка. Знаеше, че нещо се е променило и е загубил Кетрин. Защото му бе ядосана заради Анджи? Или имаше нещо общо с Лоркан? Подозираше, че по-скоро е заради Лоркан. Докато наглият актьор бе в стаята, Джо имаше чувството, че въобще не съществува.
— Върви си — нареди му Кетрин.
Той отчаяно се опита да я разубеди, но напразно.
— Ще ти звънна утре — обеща Джо и си тръгна неохотно.
Тара бе ужасена, когато се прибра около час по-късно.
— Кетрин, много съжалявам. Какво гадно съвпадение! Ако знаех, че познаваш Лоркан, никога нямаше да ги доведа тук.
— Рано се прибираш — отбеляза Кетрин сухо.
— Да. Ами…
Вечерта се бе провалила напълно заради скандала, който избухна между Ейми и Лоркан, когато излязоха от дома на Кетрин.
— Правилно ли разбрах? — попита Тара. — Лоркан е голямата ти любов? Гаджето ти от времето в Лимерик?
Кетрин кимна бавно.
— И те изостави?
— Да. Заряза ме.
— Навремето ние с Финтан подозирахме, че сърцето ти е било разбито.