— Какво ще правя? — умолително попита Кетрин.
— Не съм аз този, който очаква бебе — грубо отвърна той.
— Какво искаш да кажеш?
— Проблемът си е твой. Не исках да стане така. Предложих ти да вземем мерки, но ти отказа. Така че, прави каквото искаш. Роди го. Не го раждай. Твоя си работа.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
Разбира се, знаеше какво точно иска да й каже, но се надяваше да греши.
— Мисля, че е най-разумно да не се замесвам в това — промълви Лоркан, като изпита гордост от нежния начин, по който го бе казал.
— Трябва — изплака тя. — Неизбежно е. Ще се наложи да напуснеш жена си и…
— Слушай, Кетрин, не мисля…
— Това не е моето име — бързо го прекъсна тя, а когато видя объркания му поглед, добави: — Аз съм Кетрин с „К“. Това е специалното ти име за мен. Кажи го.
— Кетрин — повтори твърдо той, — най-добре е да се разделим.
— Не! Не ме оставяй!
— Така е най-разумно.
— За теб може да е така, но аз как ще се оправя?
— Ще се оправиш — бързо отвърна той и й обърна гръб. — Всичко ще е наред.
— Моля те, моля те…
Но Лоркан стана от стола. Искаше да я напусне. Кетрин осъзна, че ако всичко приключеше сега, никога повече нямаше да го види.
Опита се да се отдалечи от масата, но тя го държеше здраво за ръката и той я повлече след себе си. Столът се преобърна, а Лоркан се опита да се отскубне. Кетрин се удари в ръба на масата, но не усети болка. Останалите клиенти се вторачиха любопитно в тях. Лоркан й говореше нещо. Жестоки, груби думи. Махай се! Остави ме на мира! Халбата му падна на пода и бирата се разля по излъскания под. Барманът забърза към тях.
— Не ме ли обичаш? — изхлипа Кетрин.
— Не.
Глава 76
Тара настоя да претърси Финтан, сякаш бе от Отдела за борба с наркотици. Прокара ръце по цялото му тяло, без да може да повярва, че буците му са намалели.
— Знаеш ли какво усещам? — попита тя, докато го галеше нежно.
— Какво?
— Нищо! — щастливо изкрещя тя. — Нищичко!
Отдръпна се назад и го огледа внимателно. Все още бе ужасно кльощав, плешив и подпрян на бастун, но буцата на врата му вече бе с размера на зърно от грозде.
— Изглеждаш чудесно — възкликна тя. — Иде ми да те изям. Как се чувстваш?
— Наистина добре. Имам много енергия и се храня здраво. Бъдещето е светло. А къде са Кетрин и Джо?
— Я по-добре седни. Ще чуете невероятна история.
И Тара разказа на Финтан и Сандро драматичните събития от предишния ден.
— Любовникът от Лимерик — повтаряше непрекъснато Финтан, като клатеше глава с недоумение. — След всички тези години. Бийкър от „Мъпет шоу“!
А след като им обясни положението с Джо, двамата се ужасиха.
— Кетрин не може да постъпи така с него — извикаха те едновременно. — Какво му става на това момиче?
— Ужасно се тревожа за нея — призна Тара. — Не исках да я оставям сама. Имам чувството, че се е побъркала.
— Не мислиш, че ще зареже Джо, защото се е видяла с Бийкър, нали? — попита Финтан с надежда.
— Не! — ужаси се Сандро. — Как може да държи на човек, който е разбил моминското й сърце?
— Може да иска да му го върне. Как мислиш, Тара? — попита Финтан. — Сигурно планира да си легне с него и в последния момент да му откаже с обяснението, че пенисът му е прекалено малък?
— Наистина не знам — отговори тъжно Тара. — Невъзможно е да се разбере какво й се върти из главата.
— Господи, всеки иска да постъпи така с някой кретен, който го е зарязал навремето! — замечтано отбеляза Финтан. — Все пак, Сандро, не се тревожи. Всичко ще е наред. Бийкър си има приятелка, което го прави безопасен.
Тара се съмняваше, че Ейми би могла да попречи на сексуалните приключения на Лоркан.
— А Джо ще оправи Кетрин.
Откакто Джо му бе уредил да се запознае с Дейл Уинтън, Финтан вярваше безрезервно в него. Тревогата на Тара понамаля.
— Прав си. Вероятно е била прекалено шокирана и й трябва време, за да се оправи.
— А как мина срещата ти, Тара?
— Пфу! Беше ужасен. Нисък, плешив и дебел.
— А беше ли мил?
— Общо взето да, но вече ще се пазя. Следващият ми приятел ще бъде страхотен. Няма да се задоволя с някакъв си загубеняк. Предпочитам да съм сама.
— Мили боже! — извика Финтан. — Променила си се. Какво стана с бар „Последен шанс“?
— Да! — намеси се Сандро усмихнато. — Къде отиде Тара „Не мога без мъж“ Бътлър?
— Тара „Предпочитам да съм с тъпак, който ми натяква, че съм дебела“? — засмя се Финтан.
— Бях адски жалка, нали? — намръщи се тя. — Бар „Последен шанс“. Ама че простотия! Та нали целият живот е пред мен.