Ако можеше да се отърве от бебето, щеше да стане най-добрият човек на света. Щеше да води праведен живот. Знаеше, че много момичета забременяват, раждат бебетата си и ги обичат. Но тя, Кетрин Кейси, бе различна. Струваше й се, че бременността е наказание за момичетата, които водеха безпътен и развратен живот. А тъй като винаги се бе държала добре, смяташе, че това не може да се случи и с нея. Не го заслужаваше.
— Кетрин — меко каза Тара. — Хайде, Кетрин.
— Не можех да го споделя — призна тя с разтреперан глас. — Никога не съм се чувствала толкова самотна.
— Можеше да го споделиш с мен и Финтан.
— Не можех. Ако го признаех пред вас, трябваше да го призная и пред себе си. Исках само всичко да свърши. Беше много по-лесно да затворя вратата към миналото, ако само аз знаех за него.
— Господи, това е кошмарно! — възкликна Тара. — И си го понесла съвсем сама — съжали я тя, после се сети нещо. — Можеше да кажеш на майка си. Тя нямаше да те съди.
— Така е — съгласи се Кетрин мрачно. — Може би дори щеше да се зарадва. И да уреди аборта.
Но Кетрин никога вече нямаше да изпитва морално превъзходство. Достатъчно лошо бе да прилича на майка си, но не и Делия да узнае за това…
— И какво направи? — попита я Тара, убедена, че приятелката й трябва да сподели мъката си с някого.
Кетрин въздъхна тежко и се подготви за ново пътуване до ада.
— Нямах идея как да уредя аборта. Знаех само, че е незаконен в Ирландия и трябва да отида в Англия.
Тара кимна съчувствено, като се надяваше, че притеснението не е изписано върху лицето й, докато слушаше как ужасената Кетрин, сложила двеста лири в чантата си и потеглила с влака към някакво място в Дъблин, където можели да й помогнат. Как не можела да повярва, че ще извърши такова зловещо дело. Как се опитвала да мисли само за бъдещето, когато вече ще бъде свободна.
Влязла уплашено в клиниката, сигурна, че някой ще я познае. Но там били много мили и нежни с нея. Прегледал я лекар, който потвърдил, че е бременна в края на втория месец. После говорила с психоложка, която се опитала да й посочи алтернативите.
— Не искам да слушам — изстенала Кетрин. — Искам само… Моля ви, искам само да свърши.
Психоложката кимнала. Често й се налагало да гледа паникьосани млади момичета, толкова ужасени от случилото се, че не можели да разсъждават трезво.
— Сигурна ли сте? — попитала тя.
Кетрин кимнала и психоложката казала нежно:
— Добре. В Ливърпул има чудесна клиника за аборти. Ще отида да им се обадя. Кога можете да отидете?
— Веднага — отговорила Кетрин с треперещ глас. — Колкото се може по-скоро.
Психоложката я оставила сама в малката стаичка. Върнала се след петнайсет минути с топла усмивка, която обаче не успяла да разтопи ледената буца в стомаха на Кетрин.
— Готово — мило казала тя. — Записала съм всичко тук. Фериботът тръгва довечера в осем. Ще ви заведе дотам в…
Кетрин едва изслушала информацията. Влакове, карти, такси до клиниката, връщане.
— Благодаря ви — прошепнала тя.
Мотала се из Дъблин до края на деня, но не помнела абсолютно нищо. Нямала какво да прави и отишла прекалено рано на пристанището. А докато се разхождала нервно из чакалнята, внезапно усетила нещо мокро и горещо. Грабнала малката си чанта и се втурнала в тоалетната, където видяла, че кърви. Едва тогава усетила болката.
Фериботът отплавал без нея. На следващата сутрин вече не била бременна и хванала влака за Лимерик. Все още й се струвало, че сънува кошмар.
— Значи не си направила аборт — опита се да я развесели Тара.
— Не, но щях — призна Кетрин мрачно. — Все едно, че съм го направила.
— Не е така.
— Така ми се струва.
— А после се прибра в Нокавой и отказа да говориш за това — спомни си Тара. — Беше ужасно разстроена. Сега вече разбирам защо.
— След това писах на баща си — призна Кетрин.
— И какво каза той?
Тара се опита да запази спокойствие. Ако баща й я беше отхвърлил толкова скоро след раздялата с Лоркан, нищо чудно, че Кетрин се бе затворила в себе си.
— Беше мъртъв — простичко отговори Кетрин. — Умрял шест месеца преди това.
— Как се почувства?
Кетрин се замисли.
— Стори ми се, че и аз умирам.
Тара ахна ужасено.
— После се преместихме в Лондон и имах няколко скапани връзки една след друга. Е, това е — опита да се усмихне Кетрин.
— И аз имах няколко скапани връзки една след друга — напомни й Тара.
— Не като моите.
Тара бе принудена да се съгласи.
— Сигурно има нещо общо с новината за смъртта на баща ти веднага след раздялата с Лоркан.
— Може би.
— Добре, че ми разказа всичко. Очевидно е било писано Лоркан да дойде тук в събота вечер — очите на Кетрин пробляснаха с надежда, а сърцето на Тара се сви. — Защото това те върна в миналото — бързо добави тя. — Сега можеш да го превъзмогнеш и забравиш.