— Е, значи всичко е ясно.
Нещата не вървяха, така както Кетрин си ги бе представяла. Беше си фантазирала как ще се изсмее презрително на нежните му думи, а ако опиташе да я сваля, щеше да го изгледа свирепо и да го засрами: „Казвала ли съм, че можеш да ме докоснеш? Сексуалният тормоз е престъпление.“ Но сега не можеше да направи абсолютно нищо. Шокът от присъствието му я вцепени.
Нужни й бяха огромни усилия, за да си възвърне самобладанието.
— Гледах те по телевизията, когато се прибирах в Ирландия през отпуската си — студено му се усмихна тя. — Ролята беше адски подходяща за теб. Всъщност играеше самия себе си.
— Ха-ха!
Героят на Лоркан бе двуличен женкар, който се отнасяше грубо с приятелките си.
— Хей, всеки прави каквото може!
— Но вече не се появяваш по телевизията.
— Не, писна ми.
Лоркан се зачуди нервно дали Кетрин знаеше за провала на кариерата му през последните години.
— Аха! — подсмихна се тя коварно. — А какво стана с жена ти?
— Разделихме се.
Това стана по времето, когато Лоркан започна да печели добри пари, но нямаше защо да го споделя с Кетрин.
— Защо?
— Такъв е животът. Нещо печелиш, друго губиш.
— Защо се разделихте?
Лоркан се размърда нервно. Искаше му се Кетрин да млъкне. Дори сега, след всичките изминали години, помнеше колко е упорита. Щом захапеше някоя тема, нямаше начин да се отървеш.
— Омръзнахме си — каза накрая той.
— Жалко, че не си бяхте омръзнали, когато забременях от теб.
— Така е. Но слушай. Искам да ти кажа, че наистина си разцъфтяла. Винаги си била сладка, но сега си направо великолепна.
Кетрин се канеше да попита за приятелката му, когато Лоркан се протегна и я погали по лицето. Докосването на пръстите му й подейства като токов удар. Всеки нерв в тялото й запя, а разумът й се изпари.
— Станала си невероятно красива жена — каза дрезгаво той.
После нежно прокара пръсти по бузата и челото й. Кетрин седеше със затворени очи, неподвижна като статуя. Знаеше, че пропуска възможността да го отблъсне грубо, но не можеше да помръдне.
— Седни до мен — потупа канапето Лоркан.
Кетрин поклати глава.
— Хайде де — ухили се той похотливо.
Гърбът го заболя да се навежда постоянно към нея. Всъщност, напоследък му се случваше доста често и май трябваше да отиде на лекар.
Не подозираше, че Кетрин ще се съпротивлява така упорито. В събота вечер му се стори, че е готова да се хвърли веднага в обятията му. Но явно желанието бе отстъпило място на гнева. Е, налагаше се да използва тежката артилерия.
— Знаеш ли, Кетрин с „К“ — започна той, като прикова влюбен поглед в нея. — Никога не можах да те забравя.
— Не ти вярвам.
— Истина е.
Тя отново поклати глава.
— Кълна се в Бога, че е истина — каза той сериозно. — Беше много специална за мен и ако не бях женен…
Искреността му стопли сърцето й.
— Ще дойдеш ли най-после да седнеш до мен? — нежно я подкани той.
И Кетрин просто не успя да се въздържи. Надигна се сковано като робот и се премести до него. Не разбираше защо го прави. Чувстваше се ужасно объркана. Желанието за отмъщение се смесваше с другите й емоции — сексуалното привличане, което бе усетила още на деветнайсет години, и нуждата да промени развоя на личната си история.
Веднага щом се настани до него, Лоркан притисна огромните си ръце към лицето й, сякаш се канеше да я целуне. Кетрин си помисли, че би трябвало да го фрасне в бъбреците или да му залепи звучен шамар, но всичките й грижливо разработени сценарии се изпариха. Гневът и желанието за мъст се стопиха. А мисълта, че Лоркан все още я желае, подейства като мехлем върху наранената й душа.
Но искаше да узнае нещо. Какво ли беше то? А, да!
— Ами приятелката ти? — попита тя.
— Не мисли за нея — спокойно отвърна Лоркан, като я погледна влюбено, сякаш бе единствената жена на света. — Всичко свърши.
После се приготви да й приложи коронния си номер. Целувката, на която жените никога не успяваха да устоят.
Парализирана от ужас, Кетрин загледа учудено как се приближава към нея, но тъкмо преди да я зашемети със страстта си, той добави небрежно:
— Тя не беше нищо специално.
Не беше нищо специално!
Думите отекнаха в главата й. Внезапно осъзна, че ако навремето съпругата на Лоркан бе разбрала за връзката им, той щеше да каже същото! „Хей, онази Кетрин ли? Не се тревожи, не означаваше нищо за мен. Не беше нищо специално.“
Изведнъж се сети за Джо. Той не би й причинил подобно нещо. Не би го причинил на никого.
Лоркан се приближи още повече и най-после устните му докоснаха нейните. Тя скочи стреснато и каза: