— Трябва да отида до банята.
За нейна изненада Лоркан не протестира. Но доволният му поглед говореше, че според него тя просто отива да си измие зъбите, преди да го целуне.
Кетрин се отправи към вратата с разтреперани колене. А веднага щом я затвори, Тара се хвърли към нея и я набута в банята.
— Какво става там? — прошепна истерично Тара.
На лицето на Кетрин се изписа паника.
— Не знам.
— Искам да ти напомня, че той дори не помнеше името ти в събота вечер. А още не може да си спомни фамилията ти, иначе щеше да намери телефона ти в указателя. А и защо идва толкова късно? Къде беше досега? Не ми казвай, че е имал делови ангажименти, защото знам от Ейми, че е безработен. А като говорим за Ейми…
— Между тях е свършено — измънка Кетрин. — Той ми го каза.
— И ти му повярва? Господи, извиненията му трябва да са били страхотни.
Кетрин се поколеба за секунда, но това бе достатъчно за Тара.
— А, не! — ахна тя. — Значи дори не се е извинил? Мамка му!
Кетрин пребледня като мъртвец.
— Имам предвид… аз мислех… — Наистина нямаше никакво оправдание. Тара беше права.
Лоркан не й се бе извинил. А тя почти му бе позволила да я целуне. Как можеше да допусне подобно нещо? Тя трябваше да владее положението, а не той. Но се чувстваше безпомощна и унижена както някога в кръчмата преди повече от дванайсет години. Лоркан я бе объркал с красотата си и нежните думи и тя вече не разсъждаваше трезво. Старата история се повтаряше.
— Съжалявам, че проявявам жестокост, Кетрин, но и ти би постъпила по същия начин — каза Тара. — Всъщност правила си го безброй пъти, когато ме спираше да отида при Томас.
— Сега е различно — неубедително отвърна Кетрин.
Далеч от физическото присъствие на Лоркан главата й започна да се прояснява. Кетрин се почувства унизена и омърсена от мисълта, че почти бе капитулирала.
— Лоркан Ларкин е гадно копеле — настоя Тара. — Виж само как се отнася с приятелката си. Припомни си как постъпи с теб. И ще го направи отново. Лоркан е най-голямата грешка, която някога си допускала.
— Но е любимата ми грешка.
— Той е гадняр. Не разбирам защо въобще го пусна да влезе. Признавам, че е хубав и вероятно все още си падаш по него, но помисли какво ти причини!
— Мислех, че ако го видя отново, ще успея да преодолея миналото си — оправда се Кетрин. — Животът ми е пълен провал и всичко се дължи на него. Смятах, че ако е мил с мен, а аз се държа лошо, най-после ще се почувствам добре.
— Животът ти не е провал! — разгорещено възрази Тара. — Миналото е преодоляно. Просто не го осъзнаваш. Ако може ше да се видиш през моите очи! Имаш чудесна работа, великолепна кола, добри приятели. А най-важното е, че имаш прекрасна връзка. Двамата с Джо сте родени един за друг! Излизаш с него от пет месеца и той е луд по теб. Ти също си луда по него.
— Рано или късно и той ще ме изостави — тъжно каза Кетрин. — Винаги го правят.
— Той няма да го направи. Познава те добре и те обича.
— Защо този път да е различно?
Тара трескаво затърси логично обяснение.
— Може да е заради Финтан. Ти толкова се тревожеше за него, че не ти остана време да се държиш като невротичка.
Това бе удар на посоки, но Кетрин кимна бавно.
— Може и да си права. Господи, наистина мисля, че си права!
— Ако не се стегнеш бързо и не разкараш онзи кретен Лоркан, ще загубиш Джо.
— Ще загубя Джо — повтори Кетрин. Мисълта да остане без него я разтърси. Не можеше да я понесе.
Заляха я мили спомени. Нощта, когато двамата с Джо се опитаха да сготвят вечеря и едва не запалиха кухнята му. Безкрайните часове, които Джо посвещаваше на Финтан. Упоритите му опити да поправи колата й. Нежното му съчувствие, когато му разказа за баща си. Милите подаръци, които й правеше. Животът им заедно. Припомни си как го бе утешавала, когато „Арсенал“ падна с пет на нула от „Челси“. Фъстъченото масло, което държеше в хладилника, защото веднъж Джо бе споменал, че го харесва. Усилията, които бе положила, за да научи правилата във футбола, защото смяташе, че това ще му достави удоволствие.
Преди да срещне Джо, животът й бе студена, стерилни бяла страница, а сега всичко бе обляно в ярки вълшебни цветове. Не можеше да се върне назад. Това щеше да я убие. Внезапно осъзна колко се бе променила. Бе пълна лудост дн захвърли всичко това заради човек, който с лека ръка щеше да я унищожи. Стори й се, че се събужда от сън, в който най-откачените неща изглеждат логични.
— Знаеш ли, Тара — учудено каза тя. — Мисля, че си права. Връзката ми с Джо е истинска. Не си въобразявам, нали? Той ме обича. Трябва веднага да му звънна!