— Амин! — ухили се Тара и кимна към всекидневната. — Проблемът е, че един червенокос кретен вътре чака да бъде обслужен.
— Какво да правя с него? Ще го разкараш ли вместо мен?
— Не бих се доближила до него, дори да умира, кажи му да се маха.
— Толкова ли е просто? Това е човекът, който ме заряза, когато забременях от него! Не може ли поне да го разстроя малко? Съвсем мъничко?
Тара се замисли, после кимна неохотно.
— Добре, но внимавай. Близкият контакт с него може да ти завърти главата. Ако не излезеш до пет минути, ще дойда да те извлека насила оттам.
Кетрин се ухили щастливо. Дори не й се налагаше да мисли какво ще каже. Беше се упражнявала наум поне милион пъти.
— Е, докъде бяхме стигнали? — мило попита тя, когато влезе във всекидневната.
— Дотук — усмихна се той, като погали косата й и придърпа лицето й към своето.
Притисна устни в нейните, но преди да успее да я целуне, Кетрин се отдръпна.
— Не.
— Не? — изненада се Лоркан.
— Съжалявам — въздъхна тя с лицемерно съжаление. — Просто не си падам по теб.
— Ка…
— Не си мъжът, който беше преди. А и знаеш ли какво — погледна го тя внимателно, — косата ти капе.
Лоркан пребледня.
— Това е заради онази лесбийка, приятелката ти, нали? — вбесено каза той. — Всичко беше наред, преди да отидеш до банята.
— Не беше. А и няма нищо общо с нея. Просто вече ти липсва сексапил — усмихна се тя. — Съжалявам.
— Лъжлива кучка!
— Не ми говори така — ледено каза Кетрин. — Как смееш?
Хвърли му презрителен поглед трета степен и Лоркан се сви стреснато.
— Как смееш да идваш след всичко, което ми причини преди дванайсет години?
Последва поглед четвърта степен и Лоркан остана без дъх. Кетрин приличаше на побесняло животно.
— И как смееш да се държиш, сякаш не си направил нищо лошо?
Тя си пое дълбоко дъх, стисна зъби и му хвърли прочутия си поглед „Медуза“. По ужасеното му изражение разбра, че е успяла. Лоркан бе обезумял от страх. Тази жена беше въплъщение на злото. Стана.
— Кучка!
Лоркан мина покрай Тара, която стоеше в коридори като куче пазач.
— Кучка! — изсъска отново той.
— Малоумник! — жизнерадостно му отвърна тя.
Роджър от долния етаж едва не получи инфаркт от затръшването на вратата.
Тара и Кетрин се спогледаха и избухнаха в смях.
— Ужасно се радвам, че използвах погледа „Медуза“ — похвали се Кетрин. — Особено като се има предвид, че винаги, когато го упражнявах, си мислех за Лоркан.
— Чудесно! Ще звъннеш ли на Джо сега?
— Смяташ ли, че трябва да забравя за Анджи?
— Кетрин!
— Добре, добре. Вече забравих.
Глава 79
Лоркан пое по студената тъмна улица, изпълнен с ярост и възмущение. Каква нахалница бе тази жена! Как смееше? Беше тръгнал да я сваля само за да си го върне на онзи хубавец Джо Рот, а и защото бе отегчен. В противен случай никога не би позволил дори да го видят с нея.
Не мислеше да замени Ейми с нея, нали? Разбира се, че не! Добре, трябва да признае, че е хубавичка и би я изчукал набързо, а и искаше да узнае какво е станало с бебето им. А и коя би решила да абортира? При това неговото бебе! Само луда можеше да го направи!
Лоркан удобно забрави, че бе от мъжете, които се спасяваха светкавично, когато се случеше нещо подобно.
Сребристосиня „Карман Джиа“ профуча покрай него и го разсея за момент. Обичаше хубавите коли. В следващия миг позна Кетрин зад волана и забеляза, че му показва среден пръст!
Какво ставаше? Накъде отиваше светът?
Продължи напред, разгневен от факта, че го бяха отхвърлили. Никога преди не му се бе случвало. Беше на тридесет и девет години и откакто се помнеше нито една жена не му бе отказвала. Прокара нервно пръсти през косата си и застина на място. Светлината на уличната лампа разкри цяла топка в ръката му. Мамка му!
Преди минути една жена го бе отхвърлила. Косата му капеше. Нямаше работа. Внезапно яростта му се изпари и той се почувства ужасно стар. Изморен, съсипан и депресиран.
После се сети заЕйми. Сладката Ейми. Търпелива, мила, вярна. Тя нямаше да го отхвърли. Щеше да го приветства с отворени обятия, да облекчи болката му, да го развесели. Защо въобще бе решил да я освободи от присъствието си? Сигурно е бил временно откачил!
Забърза към дома й. Да сваля Кетрин бе истинска лудост. А и онова момиче Диди, с което се бе видял по-рано вечерта! Ейми беше много по-красива. Всъщност, като се замислеше, май… май обичаше Ейми.
Лоркан ускори крачка. Искаше му се да има пари за такси. Струваше му се адски важно да види Ейми веднага, да й разкрие чувствата си. Бе убеден, че никога повече няма да се ожени, но сега искаше един спокоен рай с Ейми. Място, където да положи изморената и оплешивяваща глава. Можеше дори да си родят няколко дечица. Щеше да се откаже от актьорството и да си намери добра работа.