Видя празно такси и му махна. Ейми щеше да го плати.
Таксито спря пред дома й и Лоркан каза на шофьора:
— Изчакай ме една минутка. Отивам да взема пари от приятелката си.
— Остави си якето като залог.
— Ще се върна след секунда.
— Якето остава тук.
— Добре де.
Ейми отвори на третото позвъняване. Беше по хавлия. Очевидно я бе събудил.
— Здрасти! — равнодушно каза тя.
— Здрасти! — мило й се усмихна Лоркан.
Не можеше да спре да се хили, защото бе адски щастлив, че вижда красавицата си, ангелчето си, жената, която обичаше.
Ейми продължи да стои на вратата, затова той попита:
— Мога ли да вляза?
— Не.
— Бебчо, ужасно съжалявам. За онази вечер и онова момиче Кетрин. Само се шегувах и флиртувах. Знаеш какав сьм.
— Да, знам какъв си — потвърди тя. — Бенджи ми разказа всичко.
Бенджи се появи в коридора зад нея.
— Здрасти, Бенджи! — разсеяно го поздрави Лоркан, после се завъртя към Ейми. — Трябва да поговорим — обещаващо й се усмихна той. — Може да чуеш нещо интересно. Ще ти хареса. — Раздразнено забеляза, че Бенджи все още се мотае в коридора и се намръщи. — Двамата с Ейми трябва да поговорим — заяви Лоркан решително.
Бенджи не помръдна и Лоркан се намръщи отново.
— Разкарай се, човече!
Едва тогава осъзна, че нещо не беше наред. Минаваше два сутринта. Какво правеше Бенджи в апартамента на Ейми? И защо двамата бяха по хавлии? Какво ставаше?
— Ние сме влюбени — съобщи му Бенджи.
Лоркан избухна в смях.
— Знам, че си влюбен в нея отдавна. Но тя е моя.
— Не съм — опроверга го Ейми. — Сега принадлежа на Бенджи.
Мускулите по лицето на Лоркан заиграха нервно. Не знаеше да се смее ли, да крещи ли, или да плаче.
— Но аз те обичам, Ейми — най-после каза той.
— Аз пък обичам Бенджи.
Всъщност не го обичаше. Но държеше на него и може би след време щеше да го заобича. Беше й писнало от гадостите на Лоркан. Искаше спокоен живот с мъж, който я обожава. А Бенджи щеше да й е верен и винаги да я обича.
— Не всички мъже са гадни копелета — бе я уверил той. — Аз не съм такъв например.
И тя му повярва. Не беше достатъчно хубав, за да е гадно копеле.
— Да не би да сте… — заекна Лоркан втрещено. — Да не сте свършили работата?
— Да, разбира се — кимнаха и двамата едновременно.
— Не мога да повярвам!
— Не се тревожи — успокои го Ейми. — След време ще повярваш.
— Ама и ти си един приятел! — възмутено се завъртя Лоркан към Бенджи. — След всичко, което направих за теб. След всички съвети как да си хванеш мадама. И как ми се отплащаш сега? Долен шибаняк!
— Съветите ти бяха гола вода. И не се нуждаех от тях — спокойно отвърна Бенджи. — Искрената ми любов към Ейми бе достатъчна.
Ейми тръгна да затваря вратата и Лоркан паникьосано си припомни, че имаше и друг проблем.
— Хей, можеш ли да ми дадеш назаем една петарка? Трябва да си платя таксито.
— Не.
Вратата се затръшва под носа му.
Шофьорът на таксито бе обиран няколко пъти и сега държеше тежка щанга под седалката си. И не се страхуваше да я използва.
Джо Рот отвори вратата и видя Кетрин.
— Здрасти! — каза тя. — Съжалявам, че идвам толкова късно. Мога ли да ти разкажа една история?
Епилог
Кльощавата жена на рецепцията на лъскавия ресторант в Камдън прокара лилавите си нокти по книгата за резервации и промърмори:
— Кейси… Кейси… А, ето, маса номер дванадесет. Вие сте…
— Първите пристигнали? — довърши Кетрин вместо нея.
— Не. Щях да кажа, че сте на масата до прозореца. Някои от приятелите ви са вече тук.
Джо и Кетрин забързаха към Тара, Лив и Майло.
— Съжалявам, че закъсняхме — извини се Кетрин. — Криза с косата. Както и да е, честит рожден ден, Тара!
— Какво му е честитото? — ухили се Тара. — Може ли човек да е щастлив на тридесет и втория си рожден ден?
— Може да е изключително щастлив — отвърна Кетрин и се усмихна на Джо.
— И с мен беше така — обади се Лив.
— Не си спомням моя, защото беше доста от доста отдавна — намеси се и Майло, — но казват, че съм бил щастлив.
— Как е бременната жена? — попита Кетрин.
— Великолепно — гордо отговори Майло. — Драйфа по цяла сутрин, но към обед се оправя.
Лив го погледна весело и скръсти ръце върху корема си, макар да бе едва във втория месец и все още нищо не личеше. Лицето й излъчваше пълно доволство.
— Добре ли си? — попита я Майло разтревожено. — Искаш ли възглавница за гърба? Премина ли ти желанието да ядеш вестници?