Околните често се учудваха, че Кетрин притежава толкова стилна кола. Не осъзнаваха, че тя бе от хората, които се целят нависоко. Е, когато въобще решаха да се целят.
Освен това се изненадваха, че е собственица на толкова ненадеждна кола. Тя бе единственото несигурно нещо в целия й грижливо подреден живот. Но Кетрин бе влюбена в синята красавица, макар че банковата й сметка бе пострадала сериозно покрай нея. Налагаше й се да посещава сервиза твърде често и се шегуваше с автомонтьора Лайънъл, че ще кръсти първото си дете на него. Той се почувства много поласкан и Кетрин реши да не споделя, че въобще не възнамерява да ражда.
Обикновено не шофираше до офиса, но беше събота и движението не бе претоварено. Изненада се приятно, когато успя да паркира точно пред „Брийн Хелмсфорд“ — рекламната агенция, където работеше като счетоводител.
— Благодаря ти, Боже! — прошепна тя. — Това е истинско чудо.
Хората се изненадваха и когато научаваха, че Кетрин работи в рекламна агенция. Не я считаха за достатъчно динамична и напориста. Беше прекалено сериозна и резервирана. За щастие работата й като счетоводител не изискваше див ентусиазъм или остроумни фрази от рода на „Хайде да проснем това на въжето и да видим дали котката ще го хареса“. Точно обратното. Задачата й бе да ограничава излишните разходи, да настоява за разписки от таксита, да пита защо някой иска да му осребри сметката за уикенд за двама в луксозен хотел, където са поръчани девет бутилки шампанско, и да обяснява, че не е редно да държиш да ти изплатят и сметката от ресторанта, и разписката от кредитната карта на една и съща вечеря. И макар подобни дреболии да не влизаха в задълженията й на главен счетоводител, тя не вярваше, че помощниците й ще могат да се справят с мошениците.
— Добро утро, Кетрин! — поздрави я портиерът Дезмънд. — Тормозят те да идваш и през уикенда, а?
Но вместо мрачното кимване или гневната тирада, с които му бяха отговорили останалите служители, Дезмънд бе изненадан от безразлична усмивка.
— Е, все някой трябва да свърши работата — каза Кетрин спокойно.
Дезмънд се стъписа.
— Странна риба — промърмори той. — Явно не я чака млад мъж. Защо иначе ще идва с удоволствие на работа в събота? Е, това не е живот за младо момиче.
„Брийн Хелмсфорд“ бе малка агенция според стандартите в рекламния бизнес. Имаше седемдесет служители, натъпкани в два гигантски офиса, в които само шефовете бяха отделени със стъклени прегради.
Кетрин не беше първа. Освен помощниците й Бренда, Кармайн и Хенри, се виждаше и групичка „творци“, които се смятаха за истинския персонал и страняха от бандата бюрократи, стиснали здраво юздите на разходите. Творците, издокарани по последна мода, в момента довършваха презентацията, която щяха да изнесат в понеделник пред компания за производство на тампони. Виждаха се безброй образи на усмихнати момичета, кацнали на Луната или на фона на жълт пейзаж, който представляваше планетата Венера. Музикалното оформление бе „Свобода“ на Джордж Майкъл. Мотото на рекламата бе „Най-добрият женски продукт във Вселената“.
За рекламите на тампони съществуваха две установени правила: за продукта се говори само с евфемизми и никъде не се появява червено.
Всички автоматично вдигнаха глави, когато Кетрин влезе в офиса, но щом видяха, че е тя, отново се наведоха. Не беше особено популярна сред колегите си. Не ходеше да се напива с тях няколко пъти седмично, нито пък спеше с някого от мъжете, затова те просто забравяха за съществуването й.
Сексът стоеше на едно от първите места в списъка с дейности на „Брийн Хелмсфорд“. И тъй като често се оказваше, че някой е спал с всичките си колеги от противоположния пол, пристигането на нов служител внасяше повече оживление, отколкото получаването на нова поръчка. За щастие творците бяха уволнявани и заменяни с такава скорост, че в компанията винаги имаше свежа кръв и нови тела, с които да си легнеш.
Наричаха Кетрин „Снежната кралица“. Тя го знаеше и единственото й възражение бе, че творците в една рекламна агенция би трябвало да проявят повече въображение.
Шефът на тампонената поръчка Джо Рот стоеше сред петима творци, които говореха разпалено, без да се изслушват един друг.
— Всеки знае, че можеш да скачаш с бънджи, ако носиш тампон.
— Да, но бънджи скоковете вече не са на мода.
— В момента е модерно кацането на някоя планета в Космоса.