Обръщаха се на фамилия само към чистачката — сурова на вид пушачка със зловеща кашлица, която вечно се оплакваше от хаоса. Всички се страхуваха от нея и не смееха да фамилиарничат. Тя беше родена да бъде госпожа Тайфорд.
Кетрин възнагради Джо със заплашителен поглед четвърта степен. Ужасяващ поглед, който изпълваше мъжете с неочакван ужас. Беше само на няколко степени от погледа „Медуза“ и понякога дори тя самата се плашеше, докато се упражняваше пред огледалото. Но преди да успее да му обясни с леден тон, че никой няма право да съкращава името й, Джо попита дружелюбно:
— Зъб ли те мъчи? Лоша работа! Или пък имаш нещо в окото?
— Нито едното, нито другото — промърмори Кетрин, като отпусна лицевите си мускули.
— И защо си тук днес?
— Обикновено не работя през уикендите — учтиво обясни тя, — но е краят на счетоводната година и съм много заета.
— Страшно ми харесва акцентът ти — усмихна се лъчезарно Джо. — Бих могъл да го слушам цял ден.
— Страхувам се, че никога няма да имаш тази възможност — хладно отвърна Кетрин.
Джо я погледна шокирано, но продължи смело:
— Значи няма смисъл да те каня на обяд?
— Никакъв — лаконично отговори тя. — Защо не ме оставиш на мира?
— Да те оставя на мира? Ще ти обясня нещо. Веднъж един мъдър човек казал следното… чакай да се сетя как точно беше… а, да! „Влязла си ми под кожата!“
— Така ли? Е, аз пък ще ти отговоря с думите на един от любимите ми герои, великия хуманист Рет Бътлър: „Честно казано, скъпа, и пет пари не давам.“
— Ах, толкова си жестока! — ахна Джо и се залюля пред бюрото й, сякаш бе намушкан в гърдите.
Кетрин го погледна презрително.
— Извини ме, но имам доста работа — каза тя и се завъртя към компютъра си.
— Добре, какво ще кажеш за едно питие след работа?
— Коя част от „не“ не разбираш? „Н“-то или „е“-то?
— Разбиваш ми сърцето.
— Добре.
Той я погледна възхитено.
— Ти си най-интересната жена, която някога съм срещал.
— Значи би трябвало да се срещаш с повече хора.
Джо бе достатъчно интелигентен, за да разбере, че само си губи времето.
— Нямам повече въпроси — каза той делово като млад амбициозен адвокат.
Надяваше се, че Кетрин ще се засмее, но тя не го направи. Джо реши, че трябва да се оттегли.
— Ще отида да се погрижа за тампоните си — ухили се той. — Но както казва великият философ Арнолд Шварценегер: „Ще се върна!“
С весела усмивка Джо се отправи обратно към колегите си. Да, Кетрин определено се отпускаше. Бе станала по-разговорлива. С тази скорост след десетина години можеше и да му се усмихне.
Кетрин видя как се отдалечава. Знаеше, че се е държала незаслужено жестоко. Виновно си помисли, че все пак би могла да пийне с него. Не! В никакъв случай! Какво стана последния път, когато излезе с мъж? А предпоследния?
— Давай, момиче! — чу Кетрин гласа на Кармайн. — Той е страхотно гадже!
Кетрин се завъртя, за да й се скара, но Кармайн я изпревари:
— Знам, знам. Трябва да си затворя голямата уста и да се залавям за работа.
По-късно през деня Джо видя как Кетрин се приближава към светлосинята „Карман Джиа“, отваря вратата, настанява малкото си дупе вътре и потегля. Втренчи се в нея като омагьосан и възхищението му нарасна десетократно. Жена с хубаво тяло бе нещо чудесно, но жена с хубава кола…
Глава 9
— Облечи си червената рокля — нареди Томас. — Изглеждаш много секси в нея.
— Но нали отиваме само на кино? — промърмори недоволно Тара.
Бе изминало доста време, откакто бе носила роклята, и се страхуваше, че излишните й килограми са се увеличили доста.
— Е, хайде де!
— След като се наядем — обеща тя с надеждата, че Томас ще забрави за роклята. — Вечерята е сервирана! — съобщи жизнерадостно Тара и го поведе към осветената със свещи маса.
— Овчарски пай? — попита Томас подозрително.
— Изненадата е, че моят е 127% лишен от мазнини, а твоят е обикновен.
— Страхотно!
— Спри телевизора, моля те.
— Ама дават „Гладиатори“!
— Добре тогава.
Изгледаха „Гладиатори“ на светлината на свещите и мълчаливо си изядоха вечерята. И понеже този път Томас не спомена каква страхотна мадама е Улрике Джонсън, Тара си позволи да се усмихне и да каже:
— Истинска романтична вечеря. Би трябвало по-често да го правим.