След кексчетата (без мазнини за Тара и обикновен за Томас) той отново я помоли да си облече червената рокля. Обзета от мрачни предчувствия, тя влезе в спалнята и откри, че наистина е надебеляла от последния път. Глътна си корема и се завъртя пред Томас.
— Я да те видя! — гордо се усмихна той.
Очите му пробягаха по нея и се спряха на корема й. Тара сведе очи и забеляза, че роклята е прекалено опъната отпред. Но пък нямаше начин да го глътне още. Отчаяно се замоли Томас да не изпадне в обичайните си нервни кризи заради теглото й. Размерите на тялото й я притесняваха, но той се дразнеше още повече, а лошите му настроения бяха пословични.
— Изглежда различна — отсъди Томас, объркан и ядосан.
Преди две години, когато започна да излиза с Тара, Томас не можеше да повярва на късмета си. Даде й изключително високи оценки за русата коса, пищния бюст и тънките талия, ханш и крака. Като по-голяма част от възпитаните от таблоидите мъже той имаше високи стандарти и изградена представа относно качествата на идеалната жена.
Но щом отново стана нечие гадже и мъката от раздялата с Аласдър намаля, апетитът на Тара се възвърна. Бързо качи изгубените килограми и Томас горчиво се разочарова. Защо жените вечно го наскърбяваха? Опитвайки да върне изгубеното съвършенство, той влагаше много време и енергия в отслабването на Тара. Настояваше да тича, предлагаше й да тръгне на фитнес, караше я да се чувства виновна, когато хапнеше нещо, макар той самият да не беше фиданка. Лелките в стола на училището, където работеше Томас, вечно недоволстваха.
— Внимавайте с него! — напомняше една от тях.
— Особено в четвъртък, когато сервираме пържоли.
— Ще изплюска и порциите на хлапетата, ако реши, че никой не го гледа.
Но въпреки собствената му закръгленост обичта на Томас към Тара намаляваше с увеличаването на килограмите й.
— О, Тара! — изсумтя той, като оглеждаше червената рокля от всички страни, — Приличаш на бременна. А беше толкова секси, когато се запознахме!
— Не бях чак толкова секси — засмя се тя.
— Беше! Ако сега те видех за пръв път, нямаше да искам да имам нищо общо с теб!
— Не те виня — отвърна нежно тя. — И аз самата не бих искала да имам нещо общо със себе си.
— Изглеждаш като в шестия месец — изруга той, като кимна към корема й.
— По-скоро в седмия — ухили се тя.
Томас обаче не се засмя и тя реши да го подразни.
— Ще е страхотно, ако открием, че наистина съм бременна, нали? Какво ще правим тогава?
Надяваше се да разведри мрачното му настроение. Обикновено успяваше. Но не бе очаквала, че той ще извика „Ние?“ така, сякаш никога преди не бе чувал тази дума.
— Ние ли? — повтори Томас изненадано. — Ние какво ще правим?
— Да, ние — потвърди тя и се усмихна на тъпотата му. — Двамата отговорни за забременяването.
Томас отвърна решително:
— Не искам да имам нищо общо с това!
— Безсънни нощи, мръсни пелени — игриво му намигна Тара. — Кой би те обвинил? Горкото дете вероятно ще умре от липса на грижи.
Надяваше се, че разговорът ще приключи с това, но Томас повтори със същия заядлив тон:
— Не искам да имам нищо общо с това!
Тара знаеше, че е по-разумно да си замълчи, но не можа да се сдържи и попита приглушено:
— Какво имаш предвид?
— Това, което казах. Няма да имам нищо общо.
Тара се стресна. Искаше само да се пошегува, но Томас не се смееше.
Забрави за станалото, каза си тя. Остави го на мира. Не отваряй врати, които не можеш да затвориш. Томас не говори сериозно. А ако наистина е сериозен, хич не ти и трябва да го знаеш.
— Искаш да кажеш, че няма… — Успя да спре, преди да изрече думите „да се ожениш за мен“. Беше подплашила Аласдър с тази идея и се бе заклела, че няма да допусне същата грешка с Томас. Затова довърши с измъчен глас: — … да ме подкрепиш?
Томас се отпусна на канапето и се вторачи в нея. Тара съжали, че въобще си бе отворила устата. Обзеха я ужасни предчувствия.
— Не знам — равнодушно отговори той.
Сърцето й заби лудо. Заля я вълна от леден страх.
— Убедена съм, че ще останеш до мен и ще ми помагаш — прошепна отчаяно тя. Томас отново се втренчи в нея.
— Не мисля, че бих искал да го направя — отвърна сериозно той, сякаш току-що го бе осъзнал.
Нищо чудно, опита да се утеши тя. Томас не вярва в брака. И как би могъл след онова, което се е случило между родителите му?
Тази мисъл обаче не я успокои.
— Но ти ме обичаш — настоя Тара.
— Да, но…
— Ще ми даваш ли пари за детето? — прошепна дрезгаво паникьосана, сякаш наистина очакваше бебе.
— Тара, ти печелиш два пъти повече от мен — напомни й той с горчивина.