— Така е — призна тя засрамено.
Възцари се тишина. Напрежението стана непоносимо.
В главата на Тара запрепускаха кошмарни въпроси. Какво означаваше всичко това? Какво бъдеще имаха двамата с Томас?
— А ако ти не… — започна Тара, но бързо замълча. Защо да отваря кутията на Пандора?
— Този разговор е налудничав — възкликна тя и се усмихна насила, за да закърпи положението, преди Томас да е забелязал нещо. — Дебела съм, но не и бременна. Няма за какво да се притесняваме.
Томас я гледаше странно. Объркано. Май и той започваше да си задава въпроси. След малко отвори уста, сякаш се канеше да каже нещо.
— Време е да вървим — изпревари го Тара. — Ще изпуснем филма.
Томас се поколеба, но докато си поеме дъх, опасната светлина в очите му изгасна.
— Добре — кимна той и я прегърна, — да вървим.
Не говориха повече по въпроса. Но след филма, вместо да отидат на купон или в някой клуб, както правеха обикновено, се прибраха у дома, гледаха телевизия, пушиха и мълчаливо изпиха бутилка вино. След като виното свърши, Тара отиде в кухнята и тайно си забърка един джин с тоник. После още един, и още един. Изгълта количество алкохол, което можеше да събори и слон, но не се почувства по-щастлива.
По-късно през нощта, докато Томас хъркаше до нея, тя започна да прави пиянски планове. И макар да не й се искаше да си припомня отминалата вечер, знаеше, че й бе отправено предупреждение. Очевидно трябваше повече да се старае да ощастливи измъчения си и наранен любим.
Можеше да го направи. В началото той бе луд по нея. Господи, как й се искаше да върне онези прекрасни дни, когато Томас непрестанно се усмихваше и й повтаряше колко е забавна. Дните, когато правеха секс непрекъснато. Тогава Томас й казваше, че не бил виждал момиче с по-хубава фигура, а тя се чувстваше обожавана и силна.
Не разбра кога точно бяха тръгнали по лошата пътека, но това бе само временно. Очакваха ги по-добри времена. Просто трябваше да се старае повече.
Тара стисна зъби и се закле, че наистина ще отслабне. И тъй като той се дразнеше, че пилее пари, щеше да спре да харчи като луда. Щеше да си купи секси бельо. Евтино секси бельо, разбира се, щом щеше да пести. Щеше да се превърне в изкусна съблазнителка, да го поваля на пода, когато се прибира от работа, и да правят див секс в коридора. Щеше да му готви прекрасни вечери, а тя самата нямаше да хапва нищо.
Вторачи се в тъмнината, напрегна мозъка си и се опита да измисли нещо специално. Какво беше най-хубавото, което някой някога бе направил за нея? Всъщност, доколкото си спомняше, тогава бе едва на девет години. Беше молила майка си да й купи дънкова пола и елече като онези, които бе видяла в „Джаки“, но Фиделма Бътлър, която вечно беше без пари, просто не можеше да си го позволи. Вместо това отиде с автобуса до Енис и купи кройки и дънков плат, за да ушие на ръка полата и елечето. Изработи ги точно според указанията на Тара, чак до двойните оранжеви тегели. Това беше най-прекрасното нещо, което някой бе правил за Тара. И дори когато баща й вдигна очи от вестника си и каза презрително „И в коприна да облечеш коза, пак ще си остане коза“, не можа да помрачи радостта й от новите дрехи.
Томас едва ли щеше да се зарадва, ако му ушиеше на ръка дънкова пола и елече. Но идеята да му подари някаква дреха й хареса и внезапно реши какво да направи. Щеше да… да… му оплете пуловер!
Глава 10
На следващата сутрин Тара се събуди прекалено рано. Нещо не беше наред. Тежък махмурлук. Вече съм твърде стара за пиянства, помисли си тя, докато гълташе шепа болкоуспокоителни. Постепенно болката изчезна, но мрачното предчувствие за приближаваща катастрофа я последва от спалнята към банята и кухнята.
Въпреки снощния си обет да мине на диета Тара изпита вълчи глад. Махмурлукът винаги й действаше по този начин. Някои хора не можеха да погледнат храна след тежко пиянство, но тя имаше чувството, че никога в живота си не е хапвала нито залък. Стомахът й къркореше. Копнееше за въглехидрати. При мисълта за препечени филийки усети прилив на адреналин, още малко и щеше да полети.
Предпазливо затвори кухненската врата, за да не усети Томас с какво се е захванала, и пъхна две филийки в тостера. Побесняла от нетърпение, се втренчи в него, сякаш искаше да му внуши да побърза. Ако веднага не сложеше нещо в устата си, щеше да си изгризе ръката. Но в шкафовете имаше само спагети, консервирани домати и котешка храна. Томас отдавна бе прочистил кухнята от бисквити и чипс, опитвайки се да премахне съблазните от погледа на Тара.
Най-после филийките изскочиха и тя с треперещи ръце намаза едната със сирене, а другата — с конфитюр. Докато ги тъпчеше в устата си, пъхна още две в тостера. После още две. Оргия с прекрасни препечени филийки и тя се почувства в рая. Филийки с фъстъчено масло, със сирене, с конфитюр.