Като внимаваха да не разместят пострадалата челюст на Финтан, двамата се целунаха за пръв път. Финтан бе завладян от толкова силно щастие, че едва не заплака. И от този ден нататък станаха най-щастливата двойка на света. Бяха лудо влюбени. Сандро бе въодушевен, че отново обича някого, а Финтан най-после бе срещнал сродна душа.
— Сега вече разбирам защо говорят за „другата половинка“ — призна той. — Точно това е Сандро за мен.
И двамата бяха страдали много — Финтан от травмата от побоя, а Сандро от смъртта на бившия си приятел, затова бяха, изключително нежни и грижовни един към друг. В същото време и двамата притежаваха неизчерпаема енергия, огромен кръг от приятели и нужда от светски забавления. Английският на Сандро се подобри за нула време. Само дето го говореше с ирландски акцент.
Шест месеца по-късно двамата си купиха чудесен апартамент в Нотинг Хил. Сандро впрегна архитектурните си умения, събори безброй стени и изгради нови. Домът им стана великолепен и накрая се появи в „Уич Хаус“ и „Ел Декорасион“.
— Хайде, ставаме — каза Финтан и свали крака от скута на Сандро. — Да свършим туй-онуй и да се видим с този-онзи. Искаш ли по-късно да отидем до Кетрин?
Сандро кимна ентусиазирано. Още една причина, поради която се разбираха отлично. Финтан вървеше в пакет с Кетрин и Тара и бе убеден, че ако обичат него самия, трябва да обичат и приятелките му. Дори навремето бе зарязал едно гадже, защото не бе харесало Кетрин и се бе изразило крайно неласкаво за нея.
— А след Кетрин ще отидем да пийнем и да потанцуваме — предложи Сандро.
— Разбира се. В такъв случай трябва сега да ти подредим багажа за Норуич, защото утре ще бъдеш изморен — каза Финтан и се засуети.
На следващата сутрин Сандро трябваше да замине в командировка и цяла седмица щеше да работи върху една къща в Норуич.
— Донеси да ти изгладя ризите — нареди му Финтан.
— Знаеш, че не е нужно да го правиш — възрази Сандро. — И аз бих могъл да опитам.
— О, не! Никога няма да ги изгладиш толкова хубаво.
— Добре — съгласи се свенливо Сандро. — Благодаря.
Финтан извади дъската за гладене и Сандро му подаде пет ризи.
— Какво трябва да си приготвя? — извика той откъм бежовата спалня в японски стил, където бе проснал куфара си на издигнатото върху платформа легло.
— Пет чифта гащи, пет чифта чорапи, паста за зъби, зарядното за мобилния…
— Може ли да взема джинсовото ти яке?
— Няма ли да ти е прекалено голямо?
Финтан с любов изглади всички ризи и ги подреди грижливо в куфара.
— Добре, готов си. А сега трябва да звънна на майка ми.
Всяка неделя, без изключение, Финтан се обаждаше на майка си. Джейн Ан бе страхотна, нищо че беше седемдесетгодишна ирландска католичка. Знаеше, че Финтан е гей, и нямаше нищо против. Единственият проблем бе свързан със; „съквартиранта“ на сина й. Финтан още не бе измислил как да подхване разговора, за да й обясни, че живее с приятеля си. Отново реши да остави тази тема за друг път. Вдигна телефона и двамата доста си побъбриха. Естествено, повече говореше Джейн Ан. Нокавой бе изпълнен с драми. Три телета избягали от ливадата на Кланси, унищожили живия плет в градината на пастора и сега икономката му отказвала да поздравява Франси Кланси. Делия Кейси организирала благотворителен базар в помощ на гладуващите деца в Руанда.
Най-вълнуващата новина беше, че в кафенето вече продавали шоколадови еклери.
Като затвори телефона, Финтан предложи на Сандро:
— Защо не дойдеш с мен в Ирландия за Коледа?
Сандро се усмихна нервно.
— Страх ме е. Ами ако майка ти и братята ти не ме харесат?
— Ще те харесат. Скъпи, пет години е адски дълго време и трябва най-после да се запознаеш с роднините ми, а и аз с твоите.
— Прав си. Ще изкараме Коледа в Ирландия, а Нова година — при нашите.
Финтан пребледня.
— Или пък да забравим тази идея и да отидем в Ланзагроти.
— Пак ли?
— Ще видим. Хайде да вървим у Кетрин.
— Взе ли си витамините днес?
— Забравих. Ще ги взема ей сега.
— Финтан, трябва да спреш да забравяш. Важно е да ги взимаш — сгълча го Сандро.
— Съжалявам, мамо.
Глава 13
Вечерта Тара неохотно се приготви за излизане. Не искате да оставя Томас, без да са изгладили обтегнатите си отношения. Но след като най-после изскочи навън и седна в колата, усети прилив на свеж въздух. Какво облекчение бе да е вън от проклетия апартамент! Далеч от клаустрофобичната атмосфера, наситена с напрежение и страх!
— Добре ли си? — попита Кетрин, когато й отвори.
Тара кимна и запали цигара.
— Съжалявам за зловещото обаждане в ранни зори. Мъчеше ме адски махмурлук, от който светът изглеждаше страшен. Явно не трябва да се прекалява с джина.