Сандро ги изгледа ужасено и Финтан промърмори:
— Да, знам.
— Момичета! — изсумтя недоволно Сандро.
— Влизайте вътре, вие двамата — нареди им Кетрин и влюбените гълъбчета побързаха да изпълнят заповедта.
— А защо преследвате мъже по улицата, след като практически вече сте женени? — запита ги Тара, когато се настаниха на канапето.
— Какво лошо има да погледаш? — ухили се Сандро. — Да не би да сме го отвлекли?
— А не го направихме, защото си забравихме голямата мрежа у дома — сръга го в ребрата Финтан и двамата избухнаха в див смях.
— Откачалки! — въздъхна Тара. — Вие сте страхотни късметлии. Никога ли не се ревнувате? Никога ли не се чувствате несигурни?
— Не — отговориха те едновременно.
— И как така?
— Защо да ходиш за хамбургер, когато у дома имаш филе? — каза Финтан с напевен глас.
— О, това е толкова сладко! — прошепна Тара и едва се сдържа да не заплаче.
Лека тъга нахлу в стаята, но щом стигна до Кетрин, подви опашка и избяга.
— Е, понякога е приятно да хапнеш и хамбургер — наруши мълчанието Сандро.
— Няма лошо и само да огледаш хамбургерите — добави Финтан предпазливо.
— Ако Томас се опита да хвърли мрежа върху хубава жена на улицата, ще му отрежа топките — призна Тара. — Знам, че всички го мразите, но…
— Не го мразим — прекъсна я Кетрин.
— Аз го мразя — възрази Финтан.
— Аз също — подкрепи го Сандро, — а и Лив.
— Е, и аз го мразя — призна си Кетрин. — Съжалявам, Тара, абсолютно си права. Наистина го мразим. Продължавай.
Тара гледаше тъжно как тримата й приятели се превиват от смях.
— Шегувам се — бързо отстъпи Кетрин, която за разлика от Финтан обикновено успяваше да прикрие презрението си към Томас.
Не й беше лесно. Като добра приятелка бе длъжна да внуши на Тара, че заслужава нещо по-добро от Томас, но също така бе длъжна и да изслушва проблемите й. А ако Тара осъзнаеше до каква степен Кетрин презира гаджето й, никога повече нямаше да споделя с нея, а това нямаше да е добре за Тара. От друга страна обаче, щеше да е много добре за самата Кетрин — кръвното й скачаше до небето всеки път, когато чуеше за поредната простотия на Томас.
— Знам, че всички го мразите — повтори Тара, — но не виждате онова, което виждам аз.
— Разбира се — промърмори Финтан, без да посмее да погледне останалите в очите, за да не се разхилят отново.
— Знам, че понякога е… труден. Но е такъв, защото майка му го е изоставила. Обича ме и никога няма да ми изневери. А това е важно, особено след…
Всички зачакаха. Знаеха сценария.
— Особено след… — изхълца Тара неочаквано. — Особено след…
— … след като Аласдър те заряза — меко довърши Финтан.
— И се ожени за друга — добави Кетрин.
Тара ги изгледа подозрително.
— Вечно ли с това ви досаждам? — ужасено попита тя.
— Не — мило излъга Финтан. — Две години са нищо.
— Сигурни ли сте?
— Разбира се, че сме сигурни — извикаха всички в хор.
Стана време да огледат дрехите на Финтан.
— Мога ли да пипна якето? — попита Тара с благоговение. — Твое ли е или назаем?
— Взех го от гардеробната. Кармела ще си направи жартиери от червата ми, ако разбере.
— Дрехите ти стоят прекрасно — въздъхна Тара завистливо. — А откакто свали няколко килограма, изглеждаш направо супер.
Финтан винаги се обличаше стилно. Тъй като якето му беше в манчестърски стил, носеше торбести дънки, широка фланела и кобалтовосини кубинки.
— Тази вечер съм носталгично настроен — обясни той, да не би някой да си помисли, че според него манчестърският стил е още на мода. — Реших да съм ретро. Да се върнем към деветдесет и седма година. Единственото, което ми липсва, е… — бавно каза той, като се вгледа в очилата на Сандро.
Сандро се настрои отбранително.
— Не! Не ги давам.
— Само за пет минути — помоли го Финтан. — Чувствам се гол без тях. Не може да си в манчестърски стил без очилата на Джон Ленън. Моооооля тееее!
— Е, добре — кимна Сандро, свали неохотно кръглите си очила и ги подаде на приятеля си.
— Ето! — ухили се Финтан. — Най-после съм напълно облечен. Боже мили, тези очила са ужасно силни! Жестока работа! Де да знаех това преди! А говорят за халюцинации! Щях да спестя цяло състояние от дрога, ако ги бях сложил преди години.
— Мога ли да си ги получа вече? — помоли Сандро. — Без тях съм сляп като къртица.
— Бездруго всяка събота вечер излизаш и ослепяваш от пиене — напомни му Финтан.
Тара отклони поканата да пробва очилата на Сандро.
— Не, благодаря. Приличам на бухал, когато сложа очила.
— Как се оправяш тогава? С контактни лещи ли?