Тогава на четири джина с тоник Тара реши, че Ейми е адски симпатична. Но сега, докато дърпаше свирепо от цигарата, а Ейми разресваше русата си къдрава коса, откри, че я мрази. Може и да беше свястна, но благодарение на русите къдрици и високото слабо тяло надали някога бе имала проблеми с мъжете. Как бе възможно двама души, родени в един и същи ден, да са толкова различни?
— Добре ли изкара рождения ден? — учтиво попита Тара, да не би Ейми да усети, че я мрази заради стройното й тяло.
— Ами… добре — кимна Ейми с насилена усмивка.
Изглеждаше доста напрегната. Очевидно бе изкарала тежък и прекрасен уикенд.
— Проблемът е, че… — продължи внезапно Ейми с писклив глас — ами… скарах се с гаджето си и накрая… накрая ме арестуваха.
Докато разказваше за злощастния си рожден ден, по безукорната й бяла кожа започнаха да се стичат сълзи. Срамът, че приятелят й не дошъл, пристигането му късно вечерта, изгонването му, последвалите часове агония, безбройните телефонни обаждания, най-дългият уикенд в историята, истеричното отчаяние, обаждането в полицията.
Тара се помъчи да прикрие шокираното си изражение и се опита да успокои колежката си с банални клишета:
— Няма страшно. Обикновен скандал. Знаеш какви са мъжете — нужно им е време, за да преодолеят лошото си настроение. Трябва да го оставиш на мира за няколко дни. Да, знам, че е адски трудно. След време ще си припомняте историята и ще се смеете. Вероятно това дори ще ви сближи. Извини ме за любопитството, но какво точно е полицейска гаранция?
След като се върна в офиса, Тара изпита непреодолимо желание да се обади на Томас. Обикновено не обичаше да го търси в училище, особено ако трябваше да го извикат от класната стая. А и тъй като тя самата работеше в огромно общо помещение, невъзможно бе да проведат интимен и нежен разговор. Всичките й колеги бяха любопитни, най-вече Рави, който силно се интересуваше от живота й. Но пък имаше нужда от утеха, защото се страхуваше, че нещата между тях не вървят добре. Искаше да се убеди, че враждебното му отношение сутринта е било само плод на въображението й.
Най-после събра сили да звънне, но Лулу, училищната секретарка, отказа да извика Томас. Проклетата крава вечно се държеше така, сякаш той бе нейна лична собственост.
— Ще съобщя на господин Холмс за обаждането ви — нагло излъга тя.
— Гадна кучка! — изруга Тара, като затръшна телефона.
— Лулу ли? — попита Рави веднага.
— Кой друг?
За известно време Тара се утешаваше с мисълта, че поне не бе изпращала ченгета по петите на Томас. Какъв ужас! Той никога не би й простил подобно нещо. Все още разстроена, тя звънна да се оплаче на Лив. Включи се телефонният й секретар, затова Тара реши да я потърси на мобилния.
— Ало? — чу се гласът на Лив.
— Заета ли си?
— В момента съм в Хемпшир с една ужасна жена, която иска всичко в къщата й да е златно — изхленчи Лив.
— Пфу! Крановете в банята и дръжките на вратите ли?
— Не. Кухненските шкафове и градинската барака.
— Стига бе! А как вървят нещата с Ларс?
— Много добре — отговори Лив с нетипичен за нея оптимизъм. — Обеща ми, че този път наистина ще зареже жена си.
— Прекрасно! — насили се да прояви въодушевление Тара.
Щеше да повярва, когато го видеше с очите си. Никак не харесваше Ларс. Само защото бе висок, рус и красив, нямаше право да връзва Лив повече от година и половина с фалшиви обещания, че ще се разведе.
— Кога си заминава?
— В събота.
— Добре, ще дойда да те утешавам в събота.
— Трябва да изчезвам. Женският Мидас се завръща.
— Е, Ларс оставил ли е вече жена си? — полюбопитства Рави, когато Тара затвори.
— Обещал, че скоро ще го направи.
Двамата се спогледаха недоверчиво. После Тара звънна на Финтан. Вини я изгледа мрачно.
— Ако не звъня по телефона, ще се наложи да пиша имейли на хората — оправда се Тара.
— Не го прави — помоли я Рави. — Как ще научавам последните клюки?
— Е, поне и двамата си вършите добре работата — утеши се Вини.
Финтан не беше в офиса. Обадил се да каже, че е болен. Тара знаеше много добре какво му е. В дванадесет часа снощи, когато тя си тръгна от апартамента на Кетрин, той и Сандро се канеха да продължат нощта по клубовете. Звънна на домашния му телефон.
— Махмурлия ли е Финтан? — попита Рави.