— Не трябва да купуваш такива неща, щом се тревожиш за теглото си — сгълча я приятелски Кетрин.
— Не съм купувала нищо. Чипсът е твой. Как може да не си го видяла? Щом влязох тук, пликът заблестя като фар. Настояваше да му обърна внимание. Съблазняваше ме. Ако носеше дрехи, щеше да направи стриптийз…
Кетрин се засмя и Тара най-после забеляза, че приятелката й изглежда изключително добре.
— Купих прежда за пуловера на Томас — съобщи гордо тя.
— Страхотна новина.
— Така си е. Поемам пълен контрол върху живота си. Плетене, диети и никакво харчене. Ставам друг човек.
Тара се опита да забрави за чисто новите обувки на задната седалка на колата си.
— Е, къде беше днес? Звънях ти в три и половина, а ти още обядваше.
Кетрин не отговори.
— Къде беше? — повтори Тара.
— А? Съжалявам! Какво каза? — отнесено попита Кетрин.
Какво й ставаше, по дяволите? Имаше нещо различно. Блясък в очите. Игрива усмивка.
— Къде беше на обяд? — попита Тара раздразнено. — Слушаш ли ме изобщо?
— Да — неубедително кимна Кетрин.
Тара се вторачи в нея. Кожата й беше порозовяла и свежа като праскова. Очите й блестяха тайнствено.
— Да не си… да не си правила секс с някого?
— Не съм!
— Е, нещо ти се е отразило много добре. Влюбена ли си?
— Не.
— А някой да е влюбен в теб?
— Не — отговори Кетрин, но Тара долови леко колебание.
— Аха! — извика тя. — Някой си пада по теб! Кой е? Разкажи ми.
— Няма нищо за разказване.
Тара се въодушеви. Зарадва се, че имаше нещо хубаво в живота поне на една от тях.
— Обзалагам се, че е великолепен — ухили се тя. — Мъжете ти винаги са такива.
В редките случаи, когато Кетрин имаше гадже, то бе бе невероятно готино. Направо зашеметяващо. Недостижимо за Тара. Е, връзките продължаваха доста кратко, но все пак…
— Сигурно е някой от службата. Къде другаде би могла да се запознаеш с мъж?
— Дръж се прилично!
— Какво ти става? Какво лошо има в това да харесваш някого?
— Не харесвам.
— Добре. Какво лошо има в това да харесват теб?
Кетрин не отговори. Но блясъкът в очите й помръкна, а лицето й се скова в каменно изражение.
— Кетрин — нежно каза Тара, — знам, че и преди сме спорили по въпроса, но да си влюбена е хубаво. Знам, че не искаш да се лишиш от прочутия си самоконтрол и да се почувстсваш уязвима, но понякога трябва да рискуваш.
— Връзките са скапана работа от начало до край — студено отвърна Кетрин.
— Глупости!
Тара възмутено отвори уста, за да каже „Виж колко сме щастливи ние с Томас“, но откри, че не може да произнесе подобно нещо.
— Напълно щастлива съм и сама — продължи Кетрин. — Да си сам не означава да си самотен.
— Не можеш вечно да бягаш. Любовта е част от човешкото съществуване. Без нея сме наполовина хора. Всеки се нуждае от партньор. Това е основна човешка потребност.
— Не е потребност — възрази Кетрин, — а желание. А аз предпочитам липсата на болка. Влюбването те прави уязвим. Врьзките те нараняват.
— Не е вярно — упорито настоя Тара, стресната от мрачната решителност на приятелката си.
— Да бе! — прекъсна я Кетрин. — Точно ти ли го казваш? Виж колко си нещастна с оня кретен Томас.
— Не съм нещастна — отрече Тара.
Въпреки гнева си Кетрин забеляза, че думата „кретен“ не предизвика реакция у Тара.
— Е, щом ти си щастлива — продължи Кетрин, — значи и на мен ми е добре.
Двете се втренчиха ядосано една в друга.
— Ще те попитам още веднъж — заплашително каза Тара.
— Какво? — изсъска Кетрин.
— Някой колега ли е?
Очите на Кетрин едва не изхвръкнаха от ярост. Отвори уста, за да наругае приятелката си, като се опитваше да измисли подходящите думи.
— Да — прошепна накрая тя.
Глава 19
— Разкажи! — заповяда Тара.
Кетрин обаче реши, че няма нищо за разказване. Рано сутринта Джо Рот се довлече до бюрото й, както правеше през последните дванадесет дни. Бледозелената му риза, облечена в чест на презентацията пред компанията за тампони, и кобалтовосиният му костюм, който подчертаваше елегантните извивки на слабото му високо тяло, накараха Кетрин да признае, че днес Джо е особено приятен за окото. И, разбира се, в следващия миг изражението й се вледени.
— Добро утро, Кети! — усмихна й се широко той.
— Господин Рот — кимна студено тя и му хвърли страшен поглед трета степен. Нямаше нужда да стига до четвърта, тъй като и тонът й бе вкаменяващ. — Името ми е Кетрин и не се обръщам на умалителни.
Тя зачака Джо да се отдалечи унизен и притеснен, но той се облегна на бюрото й и се засмя. Обзе я неочаквано предчувствие за бедствие. Погледна белите му, идеално подредени зъби и се уплаши.