— Господин Рот — имитира я той и я погледна развеселено.
Кетрин се опита да си придаде отегчен вид на заета, но учтива жена.
— Господин Рот — повтори Джо. — Харесва ми. Прекрасна си, Кетрин! Наистина си прекрасна.
Тя продължи да го гледа ледено.
— Съжалявам, ако съм те обидил с фамилиарното си отношение — извини се той. — От сега нататък ще те наричам Кетрин. Освен ако не предпочиташ госпожица Кейси, разбира се.
Кетрин се поколеба за секунда и Джо отново се разсмя.
— Явно предпочиташ. Е, добре, вече си госпожица Кейси. А сега, госпожице Кейси, трябва да обсъдим преразходите по сделката с „Нориаки“. Но директорите на „Джитекс“ ще се появят всеки момент за презентацията, така че нека да поговорим по време на обяд.
— Обяд? — студено попита тя. — За чия сметка?
Кетрин Кейси не можеше да бъде купена. Макар да не я водеха често по луксозни заведения — в рекламата счетоводителите играеха ролята на Пепеляшка, — отказваше да се въодушеви от идеята за безплатна салата със сирене.
— След като вече има преразходи — продължи спокойно тя, — едва ли е разумно да харчим още пари, за да ги обсъждаме по време на обяд.
— Ще платя от собствения си джоб — обеща Джо.
Кетрин се изсмя. Той се почувства обезкуражен от тембъра на гласа й.
— Добър опит, Джо. Но не забравяй, че преглеждам всички молби за осребряване на разходи.
Рекламаджиите никога за нищо не плащаха. Пазеха разписки за всичко, което купуваха, и се опитваха да ги представят за разход. Не само сметки от хотели и ресторанти, но дори пяна за бръснене („Имах презентация и трябваше да изглеждам добре“), вратовръзки (същото оправдание), картички за рождени дни и касови бележки от супермаркета. Веднъж някой й бе пъхнал разписка за костюм от „Армани“, друг път — за домашно джакузи. Кетрин бе виждала какво ли не.
— Честна дума — настоя Джо. — Ще платя от собствения си джоб.
— Не.
— Е, хайде де — засмя се той. — Обяд с Джо Рот. Само най-доброто.
— Не.
Изражението му стана сериозно.
— Това не е свалка. Наистина трябва да поговорим за разходите.
— Съжалявам — излъга Кетрин. — Затънала съм до гуша в приключването на счетоводната година.
Разбира се, беше свършила основната работа предишния ден, но нямаше да го признае.
— Защо не поговориш с Бренда, помощничката ми? — предложи тя. — Тя ще ти помогне, а и ще се зарадва на безплатен обяд.
— Добре — тъжно отвърна Джо и се оттегли. По принцип не правеше подобни неща, но сега, след четири седмици откази, бе отчаян, затова отиде при Фред Франклин и го помоли за помощ. Фред седеше в стъкления си кабинет заедно с Майлс.
— Фред, направи ми една услуга — заяви Джо, след като приключиха със задължителните любезности.
Фред знаеше какво се иска от него, тъй като бе наблюдавал Джо и Кетрин. Фред разбираше добре международния език на отритването. Всъщност говореше го перфектно. Той самият не бе имал никакъв късмет с жените, преди да го повишат в службата на тридесет и пет години. А по езика на тялото на Джо — умолително изражение, протегнати ръце — бе повече от ясно, че са му отказали.
— Ти си извратен — решително отсъди Фред.
— Наистина ли? — ухили се Майлс. — Колко извратен? Ние тук можем да задоволим повечето вкусове. Какво ще кажеш за Чейн, щом си падаш по перверзните?
— Джейн?
— Не. Чейн. Тя ще те оправи.
— Как е истинското й име? — притеснено попита Джо, който, без да иска, се бе обърнал към няколко от жените с прякорите им.
— Полин — отговори Майлс. — Наричаме я Чейн, защото… ами… ако ти кажа пухкави белезници, ще разбереш какво имам предвид.
— Джо си пада по фригидната ирландка — намеси се грубо Фред.
— Коя? Снежната кралица ли? — учуди се Майлс. — Не знаех, че си мазохист.
— Не съм.
— Да бе! Опитваш се да събориш тухлена стена с глава.
Майлс харесваше Джо Рот и го смяташе за готин тип, с когото можеш да се повеселиш. Сега обаче реши, че ще се наложи да си промени мнението.
— Какво ще кажеш за Мей от пощенския отдел? — предложи той, обзет от отчаяно желание да спаси Джо. — Познаваш я. Зърна, на които можеш да си окачиш палтото. Задник, на който можеш да си паркираш колелото. Не ти ли харесва?
— Е, не е съвсем с всичкия си, но в това няма нищо лошо.
— Как й е истинското име? — унило попита Джо.
— Мей. Винаги е готова!
Фред и Майлс избухнаха в бурен смях и Джо се зачуди дали да не си смени професията. Беше ли женомразството тук по-ужасно, отколкото в последната му работа, или просто остаряваше?
Той прекъсна веселбата им и каза: