— Освен всичко друго, наистина трябва да обсъдя бюджета на „Нориаки“ с Кетрин.
— Да не мислиш, че сме родени вчера? — възмути се Фред. — Говори с дебелата Бренда. Давай! — окуражи го той, когато Джо не отговори. — Бренда поне има цици.
— Помоли Кетрин — настоя Джо. — Ще ти бъда задължен.
Фред се замисли. Джо беше готин тип и колежките им си падаха по него. Ако успееше да свали фригидната ирландка, бързо щеше да загуби интерес към нея. Обаче тя щеше страхотно да се влюби в него, а това си заслужаваше да се види.
— Добре — изсумтя Фред и се надигна от кожения стол.
Кетрин видя как Фред се понася към нея и веднага разбра какво става. Изпита силно презрение към Джо, който се бе втурнал да моли шефа си за помощ. Но от друга страна упоритите му опити възбудиха интереса й.
— Чуй ме добре! — излая Фред, когато застана до бюрото й.
Мразеше да говори с нея. Караше го да се чувства пълен кретен. Не можеше да я търпи още отпреди три години, когато я бе поканил да пийнат по нещо, а тя му бе отказала с думите: „Не излизам с женени мъже.“ Фред бе опитал да се измъкне с оправданието, че иска само да приветства новата си колежка, но Кетрин го бе изгледала презрително, сякаш всичко й беше ясно. След като престана да се ненавижда, омразата му се бе прехвърлила върху нея.
— Трябва да обядваш с Джо Рот, за да обсъдите проклетия бюджет.
— Това заповед ли е?
— Да.
— Не си ми началник — усмихна се Кетрин.
После си помисли, че дори не седяха на едно и също еволюционно стъпало, и се ухили още по-широко.
— Знам, че не съм ти пряк шеф — призна Фред с неприязън, — но момчето се тревожи за разходите. Бренда е страхотна, но Джо иска да говори направо с теб.
— Двуреден бял костюм — каза Кетрин замислено, — кожено палто, наметнато на рамената, накривена панамена шапка и по една курва в тясна червена рокля от всяка страна.
— Какво?
— Нали така изглеждат сводниците?
— Сводник! — възмути се Фред. — Не съм сводник! Той иска само да обядва с теб.
Атмосферата се изпълни с враждебност и за миг на Кетрин й се прииска да е като останалите хора. Защо не се държеше като купонджийка? Защо не беше излязла с Фред Франклин? Дори да пофлиртува малко с него? Връзка с женен мъж нямаше да я убие — знаеше го твърде добре. А щеше да направи работата й много по-лека. Беше наясно, че колегитей не я обичат много, и това понякога й тежеше. Например днес.
— Става дума само за обяд — високо повтори Фред. — И то делови.
— Е, добре — примирено въздъхна Кетрин.
Фред се понесе триумфално към кабинета си.
— Уреден си, синко — гордо заяви той на притеснения Джо. — Не забравяй да ни разкажеш всичко, когато се върнеш.
Телефонът на бюрото му иззвъня.
— Момчетата от „Джитекс“ са тук.
Въодушевлението на Джо му помогна да изнесе блестяща презентация. Ораторското му майсторство бе толкова заразително, че клиентите едва ли не повярваха в качествата на собствените си тампони.
— Мисля, че ги омагьосахме — доволно каза Майлс, докато гледаше как директорите на „Джитекс“ се оттеглят замаяно.
Обикновено след сключването на добра сделка екипът отиваше на дълъг обяд с огромно количество алкохол. Днес обаче Джо отказа да се присъедини към колегите си. Даде им благословията си, но първо провери в кой ресторант възнамеряват да се настанят. Щеше да заведе Кетрин колкото се може по-далеч оттам.
Междувременно Кетрин прекара сутринта, потънала в сметки. Беше изхвърлила Джо Рот от главата си. Не се втурна към аптеката или улица „Оксфорд“, за да си купи четка, паста за зъби, ново червило, фондьотен, дезодорант, чорапи, обувки с високи токчета или нов костюм с къса пола в чест на неочаквания обяд.
Отказа да се развълнува. Многогодишната й практика я бе убедила, че не е толкова трудно да се пребори с нетърпението.
Разбира се, работата й помогна много. Безукорно подреденият свят на цифрите, където нямаше хаос или място за съмнение. Ако сметките не излизаха, човек просто се връщаше и ги оправяше.
Кетрин считаше двойното счетоводство за едно от великите постижения на човечеството. Искаше й се светът да се ръководи от същите принципи. Дебитите — вляво, кредитите — вдясно. Така винаги знаеш къде си. Великолепно!
В един часа Джо свенливо застана до бюрото й. Сутрешната му еуфория бе заменена от силен срам, задето бе помолил шефа си за помощ.
— А, да, работен обяд за разходите по „Нориаки“ — заядливо каза Кетрин, като спокойно довърши изчисленията си.
Можеше да ги направи и по-късно, но защо?
Тя изключи калкулатора и осъзна, че й се ходи до тоалетната, но се почувства прекалено притеснена да му го каже. Вероятно би могла да използва тоалетната в ресторанта. Но защо пък да не отиде сега? Все пак Джо не означаваше нищо на нея. В миналото, когато си падаше по някого, бе различно. Тогава напълно забравяше за физиологичните си нужди. Но не и с Джо Рот.