Но тази вечер беше различно. Тара се носеше вихрено сред щандовете като иракски танк в Кувейт, освободена от обичайните си притеснения. Размаха ръка и бутна почти целия рафт с чипс в количката си. Без грам вина метна вътре и няколко гигантски сандвича.
Не можа да се въздържи и се нахвърли веднага върху благинките. С надеждата, че никой не я гледа, отвори плик с чипс. После още един. След това пай със свинско. Накрая се протегна към бисквитите.
Не можеше да спре. Взе следващия пакет бисквити и се вторачи в него. Не трябва да го правя, помисли си тя. Но злобното й вътрешно гласче попита: Кой казва?
Потръпна от желание. Заля я вълна от адреналин и отнесе всичките й задръжки. Треперещите й пръсти отвориха пакета. Сцената приличаше на бой между помияри. Трохи, парченца шоколад, ядки и съдрани обвивки летяха във въздуха. Тара изпадна в транс. Тъпчеше се диво, без да усеща вкуса на онова, което пъхаше в устата си, тъй като то просто не оставаше там достатъчно дълго.
Внезапно всичко свърши. Разумът й се възвърна, а с него дойде и срамът. Почувства се ужасно, макар че гладът й бе задоволен. Завлече се до касата, засрамена от празните опаковки в количката си. Но ако се бе опитала да се освободи от уликите, като изхвърли обвивките, можеха да я обвинят в кражба. Тя бе от хората, които винаги ги хващат.
Какво си мислеше, по дяволите? Дали не беше откачила? Резултатите от целодневния й глад бяха унищожени от петминутна лудост. Беше погълнала огромно количество мазнини и въглехидрати. Ами диетата й? Ами добрите й намерения? Та нали днес бе готова да отиде дори на степ? А сега всички усилия отидоха на кино.
Откри, че младежът отново я гледа втренчено, но не си помисли, че си пада по нея. После се сети за Томас. Обзе я ужас.
Беше му крещяла и бе нарушила диетата си. Беше не само дебела, но и свадлива. Какво направи! Положението бе прекалено деликатно, а тя си позволи да каже на Томас, че прилича на риба. Разтреперана от страх и превъзбудена от захарта, Тара подкара към къщи. В кръвта й имаше толкова много добавки, че ако изпозастреляше няколко човека на публично място, съдебните заседатели веднага щяха да я оправдаят.
Томас седеше до масата в кухнята и пушеше нервно. Берил лежеше до него в панера си. Когато Тара влезе, той вдигни глава притеснено, усмихна се мило и каза нежно:
— Здрасти!
— Съжалявам, че ти се развиках — извини се Тара.
Беше свикнала цялата власт да е у него и сега, когато случайно попадна в ръцете й, реши, че е станала грешка, и я върна незабавно на законния й собственик — сякаш ставаше дума за намерен на улицата портфейл.
— Няма да ти се разсърдя, ако си ми ядосан. Ужасно съжалявам! Обещавам ти, че от утре започвам строга диета.
Арогантността на Томас се завърна. От смиреното му изражение остана само блед спомен. Самочувствието му се появи за секунди и когато Тара му разказа за буцата на врата на Финтан, вече бе достатъчно нагъл, за да заяви:
— С начина му на живот е късметлия, че има проблеми само с врата си.
Глава 22
Лоркан Ларкин беше актьор. Не само по професия, така се държеше и в личния си живот.
През двадесетте и началото на тридесетте си години постигна невероятен успех в Ирландия и стана звезда. Предизвика фурор на сцената с ролите си в „Плейбоят на Запада“ и „Джуно и паунът“, като засенчи останалите си колеги. И преди не бе особено популярен сред тях, но след това вече го намразиха силно.
В продължение на няколко години участва в ирландска сапунена опера — играеше развратен хулиган. Оказа се изключително удобно, тъй като можеше да оправдава безсрамното си поведение с това, че се вживява в ролята. Въпреки капризите на телевизионния му герой, които бяха само разводнена имитация на истинския нрав на Лоркан, веднага го обявиха за секс-символ. Безброй жени копнееха за него. Представиха го дори на президента и всеки ден получаваше бикини по пощата. Даже когато вестниците публикуваха горчивата тирада на жена му, която го бе издържала години наред и която той бе зарязал след успеха, възхищението към него не намаля. Но за Лоркан това не бе достатъчно. Успехът сред ирландците не го задоволяваше. Подозираше, че те въобще нямат представа за какво става дума. Да, бяха една от най-образованите нации в света, но той искаше да получи обожанието на хора, които наистина означаваха нещо.