Малко по-късно, точно както очакваше, тя дойде при него. И този път бе успял. Обзе го въодушевление. Наистина беше страхотен! Никой не можеше да се мери с него. Беше най-великият майстор.
На следващия ден Ейми свика приятелките си на извънредно събрание.
— Почувствах се адски притеснена заради него — възкликна тя. — Ако можехте да видите лицето му! Дори се изчерви! Толкова много искаше да ми запали цигарата. И е невероятно красив. Убийствено гадже! Какво ще кажете, а? Великолепен мъж, който на всичкото отгоре е грижовен и уязвим. Знам, че е прекалено рано и вероятно прибързвам, но наистина мисля, че може да е… — тя замълча и въздъхна с копнеж. — Мъжът!
След няколко дни, когато осъзна, че Ейми е станала гадже на Лоркан, Бенджи се поболя.
— Мислех, че става дума само за урок — изхленчи ревниво той. — Смятах, че ще спиш с нея, за да ми покажеш как се прави и толкова.
— Престани, Бенджи — скара му се Лоркан. — Как можеш да кажеш такова нещо? Не трябва да се отнасяш така с жените.
Глава 23
Първото лято, което Финтан, Тара и Кетрин прекараха заедно, беше вълшебно, нищо че Франк Бътлър не одобряваше младия О’Грейди и бе готов да обяснява с часове в кръчмата на О’Конъл какво вредно влияние има Финтан върху момичетата. Не че можеше да събере много последователи на каузата си.
— Какво лошо прави? — учуди се Тад Бренан, като си представи облечения в шалвари и мускетарска риза Финтан. — Съживява градчето. А и този етап скоро ще премине.
— Докато премине, дъщеря ми вече ще е развалена.
Приятелите на Франк замълчаха. Не беше честно да винят Финтан О’Грейди. Тара Бътлър щеше да стане развалено момиче и без него. Личеше й още на четиринадесет години.
Беше изключително популярна сред местните хъшлаци, които висяха на ъгъла на „Мейн“ и „Смол“.
— Ето ги циците ми, останалото идва след малко — побутваха се те, щом видеха Тара.
— Прекрасна жена си! — подвикваха й възхитено, когато минаваше покрай тях със сексапилна походка, вирнала нос във въздуха. — Иска ми се да те взема в моето стадо. Хайде да избягаме оттук и да заживеем заедно!
— Романтика в Нокавой — смееше се Кетрин.
Никой не казваше, че изрядната и спретната Кетрин е прекрасна жена. Момчетата на ъгъла дори я обиждаха понякога.
— Отпусни се малко, загубенячке! Човек по-скоро би ухажвал дъска, отколкото теб.
Тара се притесняваше за приятелката си.
— Тормози ли те…
— Кое да ме тормози?
— Ами… дето момчетата не казват, че те искат в стадото си.
Погледът на Кетрин бе изпълнен с върховно презрение.
— Не? Чудесно! — нервно промърмори Тара.
На четиринадесет години Тара доста се интересуваше от момчета, но не желаеше да има нищо общо с местните. Живееше с мисълта за летните месеци, когато гладът се превръщаше ако не в пир, то поне в хубава вечеря благодарение на свежите групи момчета, които пристигаха на почивка всяка седмица. Тара и Финтан се стремяха да се сближат с колкото се може повече от тях.
— Никой не се връща у дома разочарован! — обичаше да казва Финтан.
В дългите летни вечери Тара, Кетрин и Финтан седяха с часове на дигата край морето и чакаха слънцето най-после да залезе навътре в океана.
— Ей там е Америка — казваха замечтано те. — Следваща спирка — Ню Йорк.
После напрягаха очи с надеждата, че може да видят на хоризонта Статуята на свободата.
— Някой ден ще отидем там — въздъхваха те накрая.
— Какво правят? — ядосано питаше жена си Франк Бътлър. — Седят през цялото време. Минах в пет и половина и бяха там. В десет и половина, когато се прибирах, още не бяха помръднали.
Фиделма въздъхваше. Знаеше колко е лесно да прекараш пет часа на мократа стена, да градиш въздушни кули и да се пренасяш в тях. Спомняше си каква беше на младини — сигурна, че я очаква велико бъдеще, готова да разцъфне като цвете.
— Може да се възхищават на гледката — оправдаваше децата тя.
Франк изсумтяваше недоверчиво и бе напълно прав. Тримата приятели дори не забелязваха красотата на небето и морето. Единствената гледка, която ги интересуваше, бяха тълпите момчета, които се въртяха около стената. Това бе най-оживеното светско място, посещавано от всички млади туристи от Лимерик, Корк, Дъблин и дори Белфаст.
За огромно неудоволствие на Тара се появяваха и туристки, издокарани в модерни и изискани градски дрехи. И дори когато осъзнаеха, че си губят времето с Финтан, пак продължаваха да идват. Но поне никоя от местните не се опитваше да нахалства. Понякога момичетата от училище идваха до стената, но никой не ги приветстваше в затворения кръг и те си тръгваха разочаровани.