Нощем въздухът бе изпълнен с пуберски копнежи. Съществуваха определени ритуали за ухажване. Ако някой се опиташе да те спъне или метнеше медуза по теб, значи те харесваше. Младежите непрестанно сновяха по пясъка, събираха медузи и замеряха с тях обекта на желанието си.
Тара бе замеряна с най-много медузи. Едно дванадесетгодишно хлапе метна няколко и по Кетрин, но когато разбра, че е на четиринадесет, се оттегли с извинения. Финтан не го замерваха.
А после се спускаше мрак и наставаше истинската веселба.
Ако човекът, когото си замерил с медуза, извикаше „О, кретен такъв! Мразя те!“, значи те харесваше. Но ако след пет минути се върнеше с баща си и те посочеше с думите „Това е той, татко. Онзи, който се опита да ме убие“, това означаваше, че не си преценил правилно положението.
Друг сигурен метод да се обясниш в любов бе да размахаш шепа водорасли и да кажеш: „Познай какво е това. Косата ти!“ Или пък, ако някой намереше чифт вехти гащи, довлечени от прилива, и те попиташе твои ли са, можеше да си сигурен, че имаш обожател.
През юни и юли Тара живееше в състояние на постоянно очакване. Това бяха най-прекрасните моменти в живота й. Непрестанно заявяваше, че е влюбена, а Кетрин винаги я питаше в кого.
Повечето вечери, когато слънцето най-после залезеше зад хоризонта, Тара се оттегляше към пясъчните дюни с последното си завоевание. Кетрин я чакаше на стената, като си бъбреше срамежливо с изпадналите от класирането. Целувките по дюните не я вълнуваха.
Момчетата също не се интересуваха много от нея. Беше прекалено слаба и обикновена — нищо не намекваше за елегантната и загадъчна жена, в която щеше да се превърне. Казваха, че е мила, което на пуберски език означаваше, че няма цици.
В петък вечер Тара се сбогуваше със сълзи на очи с любимия си, като обещаваше да му пише редовно, а в събота следобед проверяваше новодошлите. Животът беше прекрасен.
Но Финтан искаше нещо повече от дюните и стената край морето. Имаше идеи. В средата на юли шокира Тара и Кетрин, като небрежно им предложи да отидат на дискотека През последните три лета в събота вечер организираха дискотека за младежите над осемнайсет години в общинската зала. Местното духовенство неохотно бе одобрило дискотеката с надеждата, че тя може да привлече туристи от Килки и Лахинч.
Дискотеката бе греховно нещо. И въпреки че отец Нейлън патрулираше по време на бавните песни с тояга в ръка, изповедалнята бе претъпкана с хора, завладяни от нечистите помисли. А грехът не трябваше да се поощрява. Освен ако от него не можеха да се изкарат пари.
— Дискотека! — извикаха Тара и Кетрин. — Още сме малки.
— Кой казва?
— Всички. Актовете ни за раждане например — напомни му Кетрин.
— Правилата се създават, за да бъдат нарушавани — ухили се Финтан.
— Ходил ли си вече? — попита Тара.
— Ами… да… разбира се — небрежно отвърна Финтан. — И миналата, и по-миналата година.
— Ще можем ли да влезем? — извика развълнувано Тара.
Досега дори не си беше помисляла да отиде на дискотека. Смяташе, че трябва да е поне на шестнадесет. Но внезапно идеята й се стори напълно осъществима.
— Ще можем — уверено каза Финтан. — Ако носите подходящи дрехи и грим. Оставете всичко на мен.
— Баща ми е прав — възхитено промълви Тара. — Наистина ми влияеш лошо. А това е прекрасно — тя се завъртя към Кетрин. — Ако разчитах ти да ме подкараш по кривия път, щях да си чакам до Деня на Страшния съд.
Приготовленията за ходенето на дискотека бяха трескави. Кетрин изтегли пари от сметката си и ги даде назаем на Тара. Двамата с Финтан отидоха чак до Инис, където Тара си купи чифт розови ластични дънки — най-прекрасното нещо в гардероба й досега. В аптеката на Нокавой поръчаха специален гел за коса. Блестящото розово червило, пристигнало безплатно с последния брой на „Джъст 17“, бе извадено от чекмеджето. Финтан каза, че ставало и за руж и сенки.
— Не мога да се приготвя у дома — каза уплашено Тара. — Ако татко ме види така издокарана, ще ме убие.
— Ела у нас — предложи й Кетрин.
— Делия няма ли да има нещо против? Да не ме издаде?
— Господи! — въздъхна Кетрин. — Цяло лято Делия ми предлага да отида на дискотека. Страхувам се само, че може да поиска да дойде с нас.
— Жестоко! — възкликна Тара. — Невероятна късметлийка си!
— Не съм.
— А твоята майка какво мисли? — обърна се Тара към Финтан. — Ще се ядоса ли, ако разбере?
— Ако майка ми чуе, че съм отишъл на танци с две момичета, ще умре от кеф — отвърна Финтан.
Великият ден настъпи. Следвайки съветите на „Джъст 17“, Тара купи четири лимона, изцеди ги и намаза косата си със сока. След това се приготви да седи шест часа на слънце — очакваше кестенявата й коса да стане руса. За съжаление по небето плъзнаха сиви облаци, а после заваля. Финтан пристигна тъкмо когато Тара се канеше да си изплакне косата с бира, за да я направи лъскава.