След един час Кетрин осъзна, че Джо няма да дойде при нея. Изглежда се бе отказал от ухажването. В душата й се сблъскаха противоречиви чувства — облекчение и разочарование. Ама че лигльо, каза си тя. Как може един истински мъж да се уплаши от обвинение в сексуален тормоз?
Помъчи се да се върне към работата си, но не успя да се съсредоточи. За външния свят изглеждаше затънала в сметки, но главата й бе пълна с удивителни. Не мога да повярвам, че се отказа от мен! Беше луд по мен вчера! Каза ми, че съм слънцето на живота му!
Продължи да хвърля погледи към бюрото му, като се надяваше, че Джо ще промени решението си. Видя как си съблича сакото, разхлабва вратовръзката и навива ръкавите. Вторачи се като омагьосана в космите по ръцете му и гладката копринена кожа под тях, в мускулите, които се издуваха леко всеки път, щом посегнеше към телефона. Хромираният часовник стоеше елегантно на китката му. Това не бяха ръце на лигльо. Гледката ужасно я раздразни. Джо се правеше на деликатен. Бе прекалено изискан за мачо, но имаше силните ръце на секси мъж… О, не! Връщайте се в килията си, скара се тя на непокорните си чувства и ги наблъска обратно зад решетките.
Джо и екипът му решиха да отидат на кръчма след работа.
— Хей! — извика Джо и Кетрин вдигна глава.
Най-после, помисли си тя и се приготви да се направи на труднодостъпна. Нямаше смисъл да се предава прекалено лесно. Но погледът на Джо я подмина и се насочи към другия край на офиса.
— Хей, Анджи! — извика отново той. — Ще дойдеш ли да пийнем?
Стомахът на Кетрин се сви. Анджи измисляше текста към рекламите. Беше нежна, тъмнокоса и красива. Работеше при тях отскоро и още не бе получила прякор, свързан със сексуалните й наклонности.
— Защо не? — усмихна се Анджи.
Кетрин зачака Джо да покани и нея, но във въздуха отекна единствено мълчанието му.
Тя решително пъхна дискета във флопито, за да съхрани свършеното през деня, после нарочно започна да се ожесточава. Джо Рот беше задник. А тя дори го бе съжалила! Доста бързо я беше забравил. Очевидно Джо си падаше по слаби тъмни жени и сега се бе насочил към новата колежка.
Просто си беше поиграл с Кетрин и щом тя прояви интерес, побягна и я остави наранена. Беше я искал само защото бе недостъпна. Мъжете бяха като деца, толкова незрели.
Имаше късмет, че се отърва толкова леко.
Приключи копирането и метна ядосано дискетата в чекмеджето си. Когато стигна до асансьора, всички останали бяха вече там. Джо се смееше на нещо, казано от Анджи, навел глава към нейната. Кетрин изпита желание да се върне в офиса, но не посмя да признае поражението си. Приближи се към веселата компания със сковано лице.
— Защо не дойдеш с нас? — предложи й Майлс с надеждата да оправи настроението на Джо.
После веднага съжали за думите си. Ами ако Кетрин обвинеше и него в сексуален тормоз?
— Не, благодаря — промърмори тихо тя и зачака Джо да се опита да я убеди.
Той обаче не обели и дума и тя побесня от гняв. Гадна свиня!
— Весело прекарване! — пожела им лицемерно, когато излезе от асансьора.
В сряда вечер обикновено ходеше на степ. Отдаваше се на музиката в компанията на още шест жени по шорти и си припомняше щастливите детски дни. След това често излизаше с Тара, Лив и понякога с Финтан и Сандро. Но днес единственотой желание бе да се прибере у дома. Прекалено разстроена, за да се почувства виновна, тя се вля в потока от служители, бързащи към метрото. Но не можеше да понесе присъствието на толкова много хора, затова хвана такси. Надяваше се, че шофьорът няма да е от приказливите. Но днес всичко бе срещу нея. Наложни се да изслуша четиридесетминутната тирада на фашист ксенофоб на име Уейн, който държеше снимката на трите си дебели грозни деца на таблото и непрестанно ругаеше всички, освен англичаните.
— Работата е там, че чужденците са мръсни, нали, скъпа? — упорито повтаряше той.
Французи, ямайци, босненци, алжирци, гърци, пакистанци и, разбира се ирландците, бяха жестоко заклеймени от Уейн. С надеждата да заглуши гласа на шофьора Кетрин звънна на приятелите си, за да ги предупреди, че няма да излиза. Най-после се прибра у дома, но въодушевлението й не продължи дълго. Чистият и блестящ апартамент изглеждаше стерилен и тъжен. Прекалено чист. Невротично чист. Зачуди се дали да не хапне нещо, но я мързеше да готви. Пусна телевизора, но не намери нищо интересно. Животът, който обикновено смяташе за задоволителен, сега определено й се виждаше кошмарен. Всичко — от апартамента до работата й — изглеждаше скучно и полуживо.