Докато мъжете се хилеха, стиснали бирите си в ръка, Тара се усмихваше любезно. Увери се, че Томас не я наблюдава, и бързо си погледна часовника. Един и половина. Надяваше се, че скоро ще се приберат у дома. Каква скапана съботна вечер! Щеше да прекара сто пъти по-добре, ако бе отишла на кино с Кетрин.
Веселбата продължи. С бурен смях Еди заяви, че апартаментът на Томас бил ужасна инвестиция, която щяла да му тежи до края на живота. В прекрасно настроение Томас обясни на всички как бившата приятелка на Пол казвала, че имал нужда от солидна порция виагра. Пол се ухили злобничко и отвърна:
— Е, поне майка ми не ме е изоставила.
Тара се притесни, че нещата загрубяват, но в този момент някой пусна „Стъпка назад“ и внезапно тридесет и няколко годишни мъже се понесоха в див танц за пръв и последен път тази вечер.
Глава 29
През седмицата бе изпитала известно удоволствие от усещането за лекота и празнина, като се наслаждаваше на силния си самоконтрол и морално превъзходство. Но всичко това започваше да й писва. В неделя Тара вече бе готова да избухне. Знаеше, че метаболизмът й е спаднал застрашително поради липсата на храна. Бе изтърпяла пет тежки дни само на плодове и лишения. Заслужаваше награда. Беше наясно, че всеки път се проваля така, но нямаше сили да се удържи. Из главата й се въртеше идеята за богат обяд с много алкохол.
Извади късмет — Томас отиваше да играе футбол и щеше да се прибере късно. Грабна телефона, но за съжаление Кетрин трябваше да работи по новата счетоводна година.
— Нали току-що приключи старата! — разочаровано извика Тара.
— Да, но с всеки край идва и ново начало.
— Много мъдро — изсумтя Тара. — Трябва да го запомня на всяка цена.
След това, отново безуспешно, звънна на Финтая. Може би със Сандро бяха заминали някъде за уикенда. Но двамата винаги предупреждаваха, ако ще пътуват. Независимо дали отиваха в Маракеш или Маргейт, обаждаха се да се похвалят. Къде ли бяха, по дяволите?
Запали цигара и звънна на Лив, която сигурно бе готова за веселба след заминаването на Ларс. Проблемът бе, че Лив се чувстваше ужасно нещастна.
Тъй като се страхуваше, че Томас може да чуе разговора им, Тара й предложи да отидат по магазините. Разбира се, възнамеряваше да претупа обиколката набързо и да се отправят към някоя хубава кръчма. Беше взела твърдо решение и не й пукаше, че петте дни глад ще отидат на кино.
— Тръгвам — обещай Лив.
Лив се опита да закъснее, за да избегне Томас, но за неин ужас той още си беше у дома. Кимна й небрежно и се оттегли. Одобряваше дългата й руса коса и златистата гладка кожа, но се дразнеше, че е по-висока от него.
Лив мразеше апартамента на Томас, потискащо тъмен и вмирисан на котка. Копнееше да съдере кафявите му тапети и да го боядиса в охра, да отлепи грозния балатум и да изцикли дюшемето, да откърти кошмарните щори и да окачи красиви завеси в бледолилаво. А кухнята беше направо ужасяваща. Искаше й се да изгори цялата тази грозота.
Тара трябваше да вземе нещата в свои ръце. Не знаеше ли, че обзавеждането е последният писък на модата?
— Замина ли си Ларс? — попита Тара, като затвори кухненската врата.
— Да — кимна нещастно Лив. — Този път се чувствам адски зле.
— Винаги си така — опита се да я утеши Тара. — Дори ако Ларс остави жена си и се ожени за теб, пак ще се чувстваш зле.
— Права си, но мисля, че не съм в настроение за пазаруване — извини се Лив. — Ами ако не си харесам нищо? Няма да мога да го понеса в моето състояние.
— Помисли си колко ще се зарадваш, ако откриеш красиви обувки — окуражи я Тара. Не искаше да бъде изоставена, защото тогава щеше да й се наложи да отиде да гледа как Томас играе футбол.
— А какво ще стане, ако нямат моя номер? — контрира Лив. — Рискована работа. Юнг твърди…
— Юнг не разбира от обувки — твърдо отсече Тара. — Е, добре де — склони тя, — щом Юнг не ти разрешава да пазаруваш, какво ще правим?
Лив се вторачи в нея с яркосините си очи.
— Искам да се напия.
— Защо не каза? — ухили се доволно Тара. — Аз пък се уплаших, че искаш да се прибереш и да ме оставиш сама. Хайде! Ще отидем в някоя кръчма, ще се напием и… — тя понижи глас, за да не я чуе Томас, — ще си поръчаме печено.
— С пържени картофи — прошепна развълнувано Лив.
— И много сос…
— А после ябълков пай…
— С цяла кофа карамел…
— Трябва само да изчакаме Томас да се разкара — каза Тара.
След десет минути приятелите на Томас дойдоха да го вземат. Тара и Лив постояха още няколко минути, за да са сигурни, че наистина им се е махнал от главите, после се сбутаха пред вратата.
— Да вземем ли такси? — попита Лив, когато излязоха на улицата.